27 декември – денят на свети Стефан

На 27 декември честваме деня на св. Стефан. „Св. първомъченик и архидякон Стефан – след възнесението на Господа поставен за диакон, обслужвал верните. Усърден в служението, той е първият мъченик за Христа. В защита на вярата при спор с еврейските първенци бил изправен на съд пред синедриона и осъден – с камъни убит в 37 година.“
Не са много българските храмове, посветени на светеца, но един от тях е „Св. Стефан“ в Истанбул – единствената православна желязна църква в света. Изработени са още две идентични на тази църкви, предназначени за Австралия и Румъния. Първата потъва в морето по време на транспорта, а втората е унищожена при бомбардировка.
На 17 октомври 1849 година е издаден официален султански ферман, който позволява на българите да имат собствен молитвен дом в Цариград. Стефан Богориди дарява място и дървена къща, чийто първи етаж е превърнат във временен параклис, тържествено осветен на 9 октомври 1849 г. По-късно параклисът прераства в самостоятелен храм, известен като Дървената църква, посветен на първомъченик и архидякон Стефан в чест на дарителя. Два пъти се полага основният камък на Желязната църква – на 25 октомври 1859 г. от княз Никола Богориди и на 27 април 1892 г. от екзарх Йосиф I Български. Тогава започва истинското строителство. Автор на проекта е живелият в Османската империя архитект от арменски произход Ховсеп Азнавур. Търгът за изработване на чугунените елементи на църквата е спечелен от виенската фирма Рудолф Филип Ваагнер. Елементите, тежащи 500 тона, са изработени във Виена между 1893 и 1895 и са откарани по железницата до Триест, а оттам с параходи до Цариград. Скелетът на църквата е от стомана, а страните от ковано желязо; всички елементи са захванати за основите с болтове, гайки и нитове – общо около 4 милиона. Сглобяването на Желязната църква приключва на 14 юли 1896 г. В архитектурно отношение отвън църквата съчетава елементи на необарок, неоготика и византийски стил. Интериорът също е изработен във Виена – коринтски колони, ангелчета и флорални мотиви са завинтени или занитени във вътрешността. Иконостасът е направен от московската фирма на Николай Ахапкин, иконите са изписани от руския художник Клавдий Лебедев, а шестте камбани са отлети също в Русия, в Ярославл във фабриката на Пьотър Оловянишников. Две от шестте камбани звучат и до днес. Църквата е висока 15 метра, камбанарията – 5 м. На два етажа е, има и подземие и е с обща площ 500 кв. м.
Тържественото освещаване на новата църква „Свети Стефан“ е извършено от екзарх Йосиф I на 8 септември 1898 година – Рождество Богородично. От старата дървена църква е съхранен само напрестолният камък от олтара. В двора на „Свети Стефан“ са погребани българските църковни дейци Иларион Макариополски, Авксентий Велешки, Мелетий Велешки и Паисий Пловдивски.
През 2011 година започва основен ремонт на храма, завършен през 2017 г. Това е най-сериозната реставрация на храма, като до този момент са правени частични, повърхностни ремонти. Възстановена е оригиналността на сградата от времето на нейното изграждане и целият блясък на вътрешността на църквата, като всеки елемент е бил свален, номериран, реставриран и върнат на първоначалното си място.
Близо 40 строители и реставратори от Турция работят, за да възстановят храма. За реставрацията са вложени общо около 16 млн. турски лири (приблизително 3,5 млн. евро), от които България е предоставила целево два транша за 200 000 и 190 000 евро.