Столична библиотека

Вижте още

Нова услуга за нашите читатели – безплатен персонален достъп до виртуална библиотека и заемане на електронни книги и списания чрез приложението Libby

Вижте още

Програма на Детски център на Столична библиотека за месец февруари 2024 г.

Вижте още

Към каталога на библиотеката

Е-услуги

Е-резервиране на книги

Събития

96 години Столична библиотека

Премиера на новата книга на Светла Гогова

Книгата с разкази „Лицата на насилието“ от Светла Гогова отваря врата, навлизането през която хвърля светлина върху мрачна и малко позната част от нашата реалност, за която малцина, обикновено потърпевши и социално ангажирани с темата за насилието лица, имат достоверна и пълна информация. До болка откровени и силно емоционално въздействащи, героите и историите в разказите са базирани на действителни лица и събития, случили се в България. Тъжната истина е, че никой не е застрахован от тъмните краски на непознатото, а понякога се случва човек да се подхлъзне съвсем неусетно…

С Елена Алексиева по следите на изгубената поезия

На 24 октомври 2024 г. (четвъртък) в 18:30 ч. Столична библиотека слага началото на нова поредица в Литературния си клуб – „По следите на изгубената поезия”. Това ще бъдат литературни вечери на автори, които са започнали творческия си път като поети, но след това са преминали към друг жанр или жанрове, в които са се утвърдили. Множеството от техните читатели едва ли знаят за лирическите им „прегрешения” и вероятно ще бъдат любопитни да разберат дали те продължават тайно с поетическите си занимания или отдавна са приключили с тези „грешки на растежа”. Известна като автор на белетристични и драматургични произведения, Елена Алексиева издава първата си книга „Бримка на сърцето” през 1994 г. и тя е стихосбирка. Две години по-късно излиза още една стихосбирка – „Лице на ангел-екзекутор”, която я утвърждава като силен и нетрадиционен глас в най-младата ни поезия. След петгодишно мълчание през 2001 г. се появява следващата книга на Елена, „Синята стълба”, която вече е роман. И сякаш всичко с поезията приключва дотук. Но дали е така? Това ще ни каже самата Елена Алексиева на 24 октомври. Елате, за да разберете и вие! Елена Алексиева е родена в София. Автор е на книги с поезия и проза, сред които сборниците разкази Читателска група 31 (награда „Хеликон“, 2005), Кой?, Синдикатът на домашните любимци, както и романите Рицарят, дяволът, смъртта, Нобелистът и други. Като драматург е получавала наградите „Аскеер“ за пиесата Терапевтът (Народен театър „Иван Вазов“), наградата на Обществото на независимите критици за Глас (Драматичен театър Пловдив) и „Икар“ за Мадам Мишима (независим спектакъл). Пиесите ѝ са публикувани в сборниците Ангелски огън (2014) и Жертви на любовта (2015). През 2019 г. романът ѝ Свети Вълк е отличен с наградата „Роман на годината“ на Фонд „13 века България“, както и с „Перото“ за същата година. Следва сборникът разкази Прекъсването на Самсара (2021), носител отново на „Перото“ и на Националната награда „Йордан Радичков“. Най-новата засега книга на Елена Алексиева е романът Вулкан (2023). Нейни книги и разкази са преведени и публикувани на над десет езика, а разказът ѝ „Лунапарк“, публикуван в американското литературно издание Hayden’s Ferry Review, е номиниран за престижната награда Pushcart. Литературните ѝ преводи включват Дивите палми и Дървото на желанията от Уилям Фокнър, а също и романа на Виктор Пелевин Transhumanism Inc. (под печат). Елена Алексиева живее в София и работи като конферентен преводач на свободна практика. Библиография: Бримка на сърцето, стихове, изд. Пламък, 1994, София Лице на ангел-екзекутор, стихове, изд. БалБок, 1996, София Синята стълба, роман, изд. Балкани, 1999, София Читателска група 31, изд. Колибри, 2005, София Кой?, разкази, изд. Колибри, 2006, София Рицарят, дяволът, смъртта, роман, изд. Колибри, 2007, София Тя е тук, роман, изд. Колибри, 2009, София Синдикатът на домашните любимци, разкази, изд. Сиела, 2010, София Нобелистът, роман, изд. Сиела, 2011, София Ангелски огън, пиеси, изд. Блек фламинго, 2014, София Жертви на любовта, монодрами, изд. Факел експрес, 2015, София Приказките на господин Кабода, изд. Факел експрес, 2017, София Свети Вълк, роман, изд. Факел експрес, 2018, София Прекъсването на Самсара, разкази, изд. Жанет 45, 2021 Вулкан, роман, изд. Жанет 45, 2023 Снимка Тони Тонев

Николай Терзийски – разказвач на октомври в Столична библиотека

Един от най-обичаните млади, но вече утвърдени автори ще гостува в Литературния клуб на Столична библиотека (пл. „Славейков“ 4) в поредицата „Разказвач на месеца“ на 16 октомври 2024 г. (сряда) от 18:30 ч. Той ще бъде представен от литератора, поет и преподавател в Нов български университет доц. Йордан Ефтимов, ще чуем откъси от негови творби, ще разберем с какво се занимава в момента и какво ново да очакваме от него. Николай Терзийски е роден е през 1983 г. в Смолян. Завършва журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 2005 г., две години по-късно получава магистърска степен от Философския факултет на университета. От началото на 2003 г. работи като журналист в продуцентска компания „Седем-осми“. От ноември 2019 г. е сценарист на предаването „Вечерта на Иван Кулеков“ по телевизия „7/8 ТВ“ и втори водещ на рубриката „Ex Libris“, в която гостуват някои от най-популярните съвременни български писатели. През 2014 г. създава интернет блога „Терзилъци“, в който публикува свои произведения – кратки и средно дълги разкази, хумористични есета, политическа сатира, публицистика, ревюта за книги. Дебютният му роман „Отлъчване“ излиза на книжния пазар през юни 2017 г. Избран е от интернет сайта „Аз чета“ за една от десетте най-важни книги, издадени на български език през 2017 г. „Отлъчване“ печели голямата награда в категория проза от Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ 2018. Романът е и в краткия списък на номинациите за наградите „Перото“, за принос към българския литературен контекст, в категория „дебют“. През март 2019 г. излиза вторият му роман, озаглавен „Хроники на неведомото“. Той е сред шестте книги, номинирани за „Роман на годината 2020“ – Националната литературна награда на Национален дарителски фонд „13 века България“. Романът има номинация и за Годишните награди на Портал Култура – в раздел „Проза“. През март 2022 г. излиза третият роман на Николай Терзийски – „Звезди под клепачите“. С тази книга той печели „Национална награда Христо Г. Данов“ в раздел „Българска художествена литература“ – за принос в националната книжовна култура. Освен това романът получава номинации за наградите: „Перото“, за принос към българския литературен контекст, в категория „проза“; „Хеликон“ за нова българска художествена проза; „Роман на годината 2023“ – на Национален дарителски фонд „13 века България“; „Елиас Канети“ 2023 за белетристика; Предложения за българска номинация за Награда за литература на Европейския съюз 2024 – кратък списък. Текстове и разкази на Николай Терзийски са публикувани в редица сборници, списания и антологии, сред които сп. „Съвременник“, сп. „Страница“, алманах „Огоста 2021“, сб. „Весела книга за Софийския университет“, сб. „Нашата Коледа“, сб. „Любовта за напреднали”, „Спектър на земните звуци“, (антология на лауреатите на конкурса „Южна пролет“), сб. „Нашата Коледа 2“.

Виж всички събития

Новини

25.10.2024

Столична библиотека празнува 96 годишния си рожден ден

На 24 октомври Столична библиотека отбеляза 96 годишния си рожден ден с поетично-музикалното четене, в което участваха наши приятели, известни поети и музиканти, постоянни участници в литературни инициативи, представяния в Литературния клуб и кампанията „Зелени библиотеки“. Официалните гости г-н Мирослав Боршош, председател на комисията по Комисия по образование, култура, наука и културно многообразиена СОС и кметът на район „Средец“ Трайчо Трайков поздравиха екипа на библиотеката и изтъкнаха значителния принос на Столична библиотека в културния пейзаж на столицата и обещаха проектът за големия основен ремонт на най - старата общинска културна институция да бъде започнат в най кратки срокове. Захари Карабашлиев, Георги Константинов, Теодора Димова, Бойко Ламбов-ски, Амелия Личева, Калин Терзийски, Деян Енев, Жени Лечева, Анжела Димчева, Ирен Кривошиева и др. бяха сред любимите творци, които дойдоха да споделят рождения ден на Библиотеката. Музикални поздрави „отправиха“ и саксофонистът Иван Бороджиев и дуетът Ели Раданова и Венци Дреников. Най - новата фотодокументална изложба „Създателят на Столична библио-тека - генерал Владимир Вазов“ представи литературната историчка Катя Зографова. Гостите и посетителите разгледаха експозицията с редки и ценни издания от Фондовете на библиотеката с новото дарение на книги от личната библиотека на д-р Константин Стоилов, „Из арт колекциите на Столична библиотека“ с оригинални картини и графики и тематичната изложба „Библиотеката на София - в/и Града“. Вечерта завърши с прожекцията на документалния филм „Непобеденият генерал - Владимир Вазов" и представянето на известната писателка Елена Алексиева в новата рубрика на Литературния клуб „По следите на изгубената поезия“. В Деня на отворените врати хиляди посетители посетиха интересните арт инициативи в централната сграда, Детския център и филиалите, а над 440 любители на четенето получиха своите читателски карти на Столична библиотека.

01.10.2024

Библиобусът на Столична библиотека посети НЧ „Алеко Константинов“

По покана на British Lab Sofia и на читалище „Алеко Константинов“ в неделния следобед мобилната библиотека беше част от инициативата на Езиковия център, който раздаде сертификатите на Университета Кеймбридж на своите въпитаници.Ние им подарихме безплатни читателски карти за ползване богатите ресурси на Столична библиотека и ги поканихме да разгледат разнообразната сбирка от книги в Библиобуса.

17.09.2024

Паметна вечер за кмета инж. Иван Иванов и 10-те златни години на София при неговото управление

По случай Деня на София – 17 септември, в Столична библиотека се състоя представяне на фотодокументалната изложба с архивни документи, ценни издания, постери; кръгла маса и филм, посветени на делото и драматичния житейски път на бележития градоначалник на столицата инж. Иван Иванов. Експозицията откриха директора на Библиотеката на София г-жа Юлия Цинзова и председателят на ДА „Архиви“ доц. д-р Михаил Груев. Гостите и участниците в кръглата маса с интерес разгледаха тематичната изложба с оригинални документи и редки книги. За златните години на София и успехите в сферата на културата, образованието и социалните дейности при управлението инж. Иван Иванов говориха участниците в кръглата маса с модератор Катя Зографова. Между тях бяха проф. Кирил Топалов, д-р Ивайло Начев, Станислав Колев, доц. Юлия Йорданова-Панчева, Марио Мишев, наследниците на инж. Иван Иванов, както и авторите на филма „Кметът“ Адела Пеева и Антоний Дончев. След оживената дискусия бе прожектиран самият филм, който накара публиката отново да съпреживее трагичната съдба на големия българин, посветил живота си на просперитета на столицата и столичани.

Виж всички новини

Нови издания

Последния пчелар

След повече от десет години, откакто светът е рухнал, Саша Севърн се завръща в родния си дом с една цел – да открие проучването, което баща й, Последния пчелар, е скрил, преди да бъде арестуван. Там Саша се сблъсква с група хора, заселили се в тихата идилична ферма. Макар първоначално да се чувства застрашена, групата скоро се превръща в нейно новооткрито семейство, като й предлага нещо, което й е липсвало, откакто баща й го няма – сигурност и надежда. Може би е време да забрави за заровените във фермата семейни тайни и да започне да мисли за бъдещето. Но точно когато започва да усяда в новия си живот, Саша вижда невъзможното. Тя зърва медоносна пчела, която се смята за вече изчезнала. Хората, които твърдят, че са забелязали пчели, са заглушавани и осмивани по причини, които Саша не може да разбере, макар да не може да се отърси от чувството, че тази невъзможна пчела е свързана с проучването на баща й. Борбата да разкрие истината може да разбие и без това крехката й сигурност, както и да заплаши живота на новите й приятели – а може и да спаси всички. „Последния пчелар“ е история за почитането на семейството, изследването на истината, противопоставяща се на силата, и за триумфа на надеждата пред лицето на отчаянието.

Весталка на операта

Книгата „Весталка на операта“ е художествен анализ на най-добрите роли на оперната дива Райна Кабаиванска. По повод юбилея на българската прима авторът създава тази книга. Искрен дар, трогателен и етичен жест на преклонение пред огромното дело на великата певица и знаменит педагог. Очевидно е, че от години се е подготвял, събирайки матерали, прослушвайки много записи, описвайки роли, изяви, включително и собствени впечатления, анализи и мнения. Много ценна е и подробната дискография, чудесна - идеята му за редовете, написани с искрена обич от нейни ученици, които прибавят ефектен щрих в книгата.

Нощната къща

Когато гласовете се обаждат, не отговаряй Кралят на скандинавското крими Ю Несбьо ни поднася първия си хорър роман, с който отново демонстрира неизчерпаемия си талант за поглъщащи истории, запомнящи се герои и шокиращи развръзки. „Нощната къща“ е неговата хипнотизираща, многопластова и непредвидима интерпретация на класическия хорър жанр. След трагичната смърт на родителите си, загинали при пожар, четиринайсетгодишният Ричард Ълавд отива да живее при леля си и чичо си в малкото забутано градче Балантайн. Момчето бързо си спечелва славата на аутсайдер и когато негов съученик на име Том потъва вдън земя, всички подозират, че за изчезването му е виновен именно Ричард. Никой не вярва на сякаш взетата от филм на ужасите история как слушалката в телефонна кабина накрай града е засмукала Том. Никой освен чаровната му съученичка Карън. Тя го насърчава да проследи уликите, по които полицията отказва да работи. Номерът, набран от Том в телефонната кабина, отвежда Ричард до изоставена къща вдън гората. Зад прозореца се мярва страховито лице. И в ухото на Ричард зашепва злокобен глас… Тя ще изгори. Жената, която обичаш, ще изгори. И ти си безсилен да го предотвратиш. Когато още един негов съученик изчезва, Ричард трябва да намери начин да докаже невинността си и да запази здравия си разум, докато се бори с гибелната тъмна магия, овладяла Балантайн. От друга страна, Ричард може би не е най-надеждният разказвач на собствената си история… „Несбьо не губи време – ужасът започва мигновено. И оттам насетне не спира да се обажда…“ – Джош Малерман, автор на „Кутия за птици“

Талантливият мистър Рипли

Том Рипли, болезнено амбициозен млад човек, пренебрегван от околните, се озовава в трескавия свят на Манхатън. Тук той среща заможен индустриалец, който го наема да върне сина му, плейбоя Дики Грийнлийф, отдал се на безцелен живот в Италия. Много скоро безгрижното съществуване на Дики дотолкова пленява Том, че се превръща в обсесия - до степен, че пожелава да заеме мястото му... Балансирайки брилянтно между героичното и демоничното, Патриша Хайсмит създава образа на ловкия измамник и социопат Том Рипли - герой на още четири последвали романа. Превърнал се в класика, Талантливият мистър Рипли вдъхновява Антъни Мингела да заснеме едноименния филм с Мат Деймън и Гуинет Полтроу в главните роли. "Патриша Хайсмит създава един собствен свят - свят клаустрофобичен и ирационален, дверите на който прекрачваме всеки път с чувството, че сме лично заплашени и уязвими."Греъм Грийн "Най-зловещата и странно притегателна поредица в жанра на криминалния роман, появявала се някога."Марк Харис, Entertainment Weekly "Патриша Хайсмит ни кара да преоценим границата между разум и лудост, нормално и анормално, като ни изкушава да споделяме коварните замисли на героя ?."Мичико Какутани, New York Times "Том Рипли е един от най-интересните герои в световната литература."Антъни Мингела

Екстазис

„Обичам книги, написани с усет към езика. Книги, които те примамват с тънкия опиум на разказването, където няма случайна дума и всеки ред отключва нови врати и сетива. В точката, от която говори невидимият разказвач – събирач на последни дихания, се срещат смърт и любов, меланхолия и ирония, страх и утешение. И една увличаща лична история сред чуждите истории за край. Отдавна не бях чел така изящно написана книга като „Екстазис“ на Радослав Бимбалов.“Георги Господинов „Потънете в „Екстазис“. Обещавам - ще се почувствате добре. Даже отлично ще се почувствате. Толкова отлично, че – сигурен съм - ще се тюхкате защо е свършило това романно екстази. И тогава – вече пристрастени, може да се върнете и да го прочетете отново.“Митко Новков Очите ти са пускали сълзи, рисувал си мустаци с химически молив, парил си устни в гореща супа, падал си от череша, ял си шамари, пукал си балон, духал си глухарче, губил си разсъдък, редял си възбудени думи, засмуквал си чужд език. Имаш доказателства, че те е имало. Аз нямам. Казвам се Михаил. Работя за този, който е създал всичко. Събирам последните дихания на умиращи хора. Разбрах защо са му. И ще ви кажа. Михаил е вляво, на място, където няма спомени, чувства и имена. Задачата му е да събира и съхранява последния дъх на умиращите хора. Но понякога дори вляво се случва нещо, което променя правилата завинаги. Кое е това, което може да победи смъртта и да обърка дори създателя?

Градинарят и смъртта

Баща ми беше градинар. Сега е градина.Историята на един баща, един син и едно последно разсъмванe – милостива и безмилостна едновременно. „Тази книга няма лесен жанр – пише Георги Господинов, – тя трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман – има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада – баща ми. Сега миналото се пропуква тихо и започва да се срутва върху мен с всичките си следобеди. Не книга за смъртта, а за живота, който чезне. Има разлика.“ Четири години след „Времеубежище“ Георги Господинов представя „Градинарят и смъртта“ – първата си книга след Международната награда „Букър“ (2023).

Виж всички