Събития

Main photo
Столична библиотека отбелязва 110 години от рождението на Павел Вежинов с литературни премиери, фотодокументална изложба и прожекция на филма „Сини залези и бели коне“
Столична библиотека организира паметна вечер по случай 110 години от рождението на големия български писател Павел Вежинов. Финалното събитие от поредицата инициативи, посветени на годишнината на бележития автор, ще се състои на 20 ноември (сряда) от 18:30 ч.,.в Американския център на Библиотеката на София. Павел Вежинов е един от най –продуктивните, превеждани, издавани и четени български писатели на XX век, кинодраматург и журналист, който работи в почти всички литературни жанрове – криминално - приключенски роман, военна проза, сатира, научна фантастика, градска новела. Павел Вежинов е автор на обичаните български литературни бестселъри: „Бариерата“, „Следите остават“, „Втора рота“, „Белият гущер“, „Нощем с белите коне“, „Сините пеперуди“ и др.  Биографията на Павел Вежинов е тясно свързана и със Столична библиотека. Той споделя: „Спомням си, мечтаех да стана библиотекар, тая професия ми се виждаше най-благоприятна за развитието ми като писател“. Вежинов работи в Библиотеката през 40 те г. на миналия век като временно нает сътрудник - печата на циклостил библиотечни фишове, а после се прехвърля на журналистическа работа в списание „Сердика“. На паметната вечер ще бъде открита фотодокументална изложба на Столична библиотека, представяща сложния житейски и творчески път на писателя. Акцент в експозицията са факсимиле с първият дебют на Павел Вежинов - сатиричното стихотворение „Септемврийски размишления“, публикувано във сп. „Жупел“ през 1932 г., първата му книга „Улица без паваж“ (1938). Представени са годините му на активно сътрудничество в периодичния печат – РЛФ, „Младежки преглед“, „Академик“, „Нова литература“, „Хоровод“, „Изкуство и критика“, „Сердика“ и др., различните псевдоними под които се е подписвал – Н. Делчев, Мустафа, Леля Трендафила, Фекете. Един от тях е този, с който става известен – Павел Вежинов. Представен е и творческият му период на фронта във Втората световна война през 1944 г., където е изпратен като кореспондент на вестник „Фронтовак“. Интересът на Павел Вежинов към спорта - по-специално към бокса го подтиква към написването на повестта на спортна тематика  „Двубоят“ ( 1948 г.).Изложбата показва и творчеството му като сценарист на много популярни и любими български филми и сериали. В експозицията присъстват както и последният завършен роман на Павел Вежинов „Везни“, така и недовършеният роман с работно заглавие „Долината на светулките“. В програмата на вечерта са включени литературни премиери на 9-ото издание на „Нощем с белите коне“, на неиздаваните повече от 80 години два дебютни сборника с разкази на Павел Вежинов в авторска редакция „Улица без паваж и Дни и вечери“ и най-новото издание на Столична библиотека „Павел Вежинов - Биобиблиография“. Екип на сектор „Краезнание и книжовно наследство“ с ръководител Ана Анастасова дълги години работеше заедно с Павлина Делчева – Вежинова над това оригинално издание. Това е цялостно библиографско изследване на творчеството на писателя за периода 1932 – 2024 г. и включва творби от и за автора, издадени у нас и в чужбина, сценарии, интервюта и др.  В паметната вечер ще участват дъщерята на Павел Вежинов – Павлина Делчева – Вежинова, известни литератори и филмови творци -съвременници на автора и изследователи на творчеството му, издателите Игор Шемтов от „Фама 1“ и Савина Николова от „Orange books“, както и Юрий Дачев – режисьор на един от най-интересните документални филми за Павел Вежинов „Сини залези и бели коне“ на БНТ. Паметното събитие ще завърши с прожекцията на филма „Сини залези и бели коне“. 
Secondary event
С Владимир Зарев по следите на изгубената поезия
На 21 ноември 2024 г. (четвъртък) от 18:30 ч. в Литературния клуб на Столична библиотека ще се състои второто събитие от новата поредица „По следите на изгубената поезия”, в която представяме автори, започнали творческия си път като поети, но след това преминали към друг жанр или жанрове, в които са се утвърдили. Популярността на Владимир Зарев не само в България, а и зад граница, се дължи на впечатляващото му по обем и дълбочина белетристично творчество, но и той дебютира като автор със стихосбирка – издадената през 1969 г. „Ако това е времето”. Дали с тази книжка се изчерпва приносът му към мерената реч и с какви чувства се връща към младежките си литературни увлечения ще научим от самия Владимир Зарев, а негов партньор в разговора ще бъде проф. Михаил Неделчев, който винаги изненадва аудиторията с неочаквани факти и любопитни истории. Владимир Зарев е роден на 05.10.1947 г. в град София, България. Син е на Пантелей Зарев, професор по история и теория на литературата в Софийския университет, един от най-изтъкнатите български литературоведи. Завършил е българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Главен редактор на елитното литературно списание „Съвременник”. Автор на осемнадесет книги, дванадесет от които са романи, между които националният епос – трилогията „Битието”, „Изходът“ и „Законът“, а също „Разруха”, „Светове”, „Лето 1850”, „Поп Богомил и съвършенството на страха”, „Хрътката”, „Хрътката срещу Хрътката”, „Орлов мост”, „Чудовището“, „Объркани в свободата“. Негови творби са превеждани в Германия, Русия, САЩ, Чехия, Турция, Полша, Унгария, Румъния, Украйна, Сърбия, Хърватия, Албания. Романите „Хрътката” и „Хрътката срещу Хрътката” излизат в бившия Съветски съюз в 200 000 тираж, а романът му „Денят на нетърпението” е отпечатан в „Роман газета” в 1 300 000 тираж. Според мнението на видния литературовед и литературен историк, професора в Нов български университет Михаил Неделчев, Владимир Зарев е навярно единственият български писател, който безпроблемно преминава събитията на прехода и промяната през 1989 г. В момента на пазара има десет негови романи, половината от които са писани преди демократичните промени, но продължават да се купуват и да вълнуват хората. През 2006 г. романът „Разруха” (“Verfall”) на Владимир Зарев е преведен в Германия и издаден от “Кипенхойер и Вич”  и по мнение на радио „Дойче Веле” е най-успешната българска книга, излизала някога на немски език. Той е наречен „романът на промяната в цяла Източна Европа” и е сред петте номинирани книги за Наградата за европейско разбирателство на Лайпцигския панаир на книгата през 2007 г. През 2008 г. Владимир Зарев печели една от най-големите награди в немскоезичния литературен живот, едногодишна творческа стипендия в международния творчески дом Вила Конкордия в град Бамберг, която  се дава от Баварското министерство на културата  за особени постижения. През месец декември 2017 г. „Разруха“ (“Verfall”) излиза на руски и на хърватски, в момента се превежда на персийски език. В края на 2017 г. романът „Разруха“ е преиздаден,  но вече в меки корици, в библиотека  KiWi  на „Кипенехойер и Вич“. През есента на 2016 г. по него е заснет игрален филм със същото заглавие.  Престижното австрийско издателство ДОЙТИКЕ /”DEUTICKE”/ издава през 2009, 2011 и 2012 г. епичната трилогия, която надхвърля 2700 страници, като заглавията на немски език са „Семеен пожар” (“Familienbrand”), „Огнени глави“ (“Feuerkoepfe”) и “Пепел в душите” (“Seelenasche”). Едно от най-престижните немски издателства Де Те Фау /”DTV”/ закупува правата на трите обемни и епични тома от трилогията от Дойтике и го преиздава на немски в меки корици. През 2015 г. на пазара се появяват първите две части от трилогията, а през 2016 г. и третата част. Това се случва за първи път с български автор. По трилогията на Владимир Зарев „Битието“, „Изходът“ и „Законът“ ТВ 7 заснема сериала „Дървото на живота“ в 24 серии. Първият и вторият сезон привличат вниманието на зрителите и имат успех както в България, така и в чужбина.     
Secondary event
Концерт на камерен ансамбъл „ЕЛАТЕ, СИНОВЕ НА ИЗКУСТВОТО"
По случай Европейският ден на музикотерапия Българска асоциация по музикотерапия организира в Столична библиотека концерт на камерен ансамбъл  „ЕЛАТЕ, СИНОВЕ НА ИЗКУСТВОТО". Концертът ще се състои на 18 ноември от 18.30 ч. в Мраморното фоайе  на библиотеката . В програмата са включени хорови и солови изпълнения от Х. Пърсел, Г. Фр. Хендел, В. А. Моцарт и др. класици. Диригент на ансамбъла е Йосиф Герджиков.  
Secondary event
Екатерина Григорова – поет на ноември в Столична библиотека
На 14 ноември 2024 г. (четвъртък) от 18:30 ч. в Литературния клуб на Столична библиотека в поредицата „Поет на месеца” ще чуем един самобитен, искрен, впечатляващ поетически глас. С помощта на писателката и журналистка Силвия Чолева, както и на проф. д-р Светлана Стойчева-Андерсон от НАТФИЗ, „Кр. Сарафов” ще навлезем в света на поезията на Екатерина Григорова, чието ненатрапливо, но силно присъствие определя важни посоки в развитието на съвременния поетически език у нас през последните десетина години. Екатерина Григорова (р. 1975, Добринище)  Поетеса, преподавателка в департамент „Средиземноморски и Източни изследвания“ при Нов български университет. Творчеството ѝ включва книгите „Фарадеев кафез” (Жанет 45, 2013), „Дъска по мокрия пясък“ (Ерго, 2014), „Празна зора“ (Small Stations Press, 2019), „Отвисоко в печката пада дърво“ (Жанет 45, 2024). Нейни стихотворения са преведени на английски, испански, италиански, хинди, бенгали и други езици.   Литературни награди: ·       Специална награда на конкурса за дебютна книга „Южна пролет“ (2013) ·       Лауреат на Националната „Славейкова награда“ (втора награда) от 2014 г. ·       Лауреат на Националната награда „Биньо Иванов (за принос в развитието на българския поетически синтаксис)” за 2014 г. ·       Специалната награда в категория „Проза“ на Националния литературен конкурс „Морето“, организиран от сдружение Лумен – 2021. ·       Първа награда в категория „Поезия“ на Националния литературен конкурс „Морето“, организиран от сдружение Лумен – 2023. ·       Специална награда от юбилейния двадесети Национален конкурс за поезия „Никола Вапцаров” – 2023. ·       Международна награда за литература „Сахито" 2023 – Sahitto International Award for Literature 2023. Номинации: ·       Национална награда Иван Николов 2014 (за „Дъска по мокрия пясък“) ·       Национална литературна награда „Памет“ 2013 (за „Фарадеев кафез“) ·       Национална литературна награда „Памет“ 2014 (за „Дъска по мокрия пясък“) ·       Награда за поезия „Николай Кънчев: 2014 (за „Дъска по мокрия пясък“) ·       Номинация в Национален поетичен конкурс „Магията любов – 2023“ ·       Номинация за наградата „Перото“ 2024 в категория „Поезия“ (за „Отвисоко в печката пада дърво“)  

Новини

16.11.2024
Ден на четенето във Филиал „Студентски“
Ден на четенето във Филиал „Студентски“
По повод Националния ден на четенето – 15 ноември, филиал „Студентски“ инициира събития, посветени на грамотността и повишаване интереса към четенето.на подрастващите. Ученици от трети и четвърти клас на 16. ОУ от кв. „Надежда“ и на Частно училище „Меридиан 22“ посетиха Филиала, за да получат читателски карти, да вземат нови интересни книги и да се запознаят с историята на библиотеката. Гост на едно от събитието беше Виолета Христова – поетеса, детски автор и приятел на библиотеката, която представи най-новата си детска книжка „Ухото на света“. Децата слушаха с интерес историята на нотичката „Ми“, чиято роля изигра ученичката от 7-мо училище Мария Добрева, изпявайки песента „О, соле мио“. Учениците си тръгнаха с книги от библиотеката и с подарък книжки за училищната библиотека, осигурени от Столичната библиотека!
06.11.2024
Столична библиотека празнува 96-годишния си рожден ден 
Столична библиотека празнува 96-годишния си рожден ден 
На 24 октомври Столична библиотека отбеляза 96-годишния си рожден ден с поетично-музикалното четене, в което участваха наши приятели, известни поети и музиканти, постоянни участници в литературни инициативи, представяния в Литературния клуб и кампанията „Зелени библиотеки“. Официалните гости г-н Мирослав Боршош, председател на комисията по Комисия по образование, култура, наука и културно многообразиена СОС и кметът на район „Средец“ Трайчо Трайков поздравиха екипа на библиотеката и изтъкнаха значителния принос на Столична библиотека в културния пейзаж на столицата и обещаха проектът за големия основен ремонт на най-старата общинска културна институция да бъде започнат в най-кратки срокове. Захари Карабашлиев, Георги Константинов, Теодора Димова, Бойко Ламбовски, Амелия Личева, Калин Терзийски, Деян Енев, Жени Лечева, Анжела Димчева, Ирен Кривошиева и др. бяха сред любимите творци, които дойдоха да споделят рождения ден на Библиотеката. Музикални поздрави „отправиха“ и саксофонистът Иван Бороджиев и дуетът Ели Раданова и Венци Дреников.  Най-новата фотодокументална изложба „Създателят на Столична библиотека – генерал Владимир Вазов“ представи литературната историчка Катя Зографова. Гостите и посетителите разгледаха експозицията с редки и ценни издания от Фондовете на библиотеката с новото дарение на книги от личната библиотека на д-р Константин Стоилов, „Из арт колекциите на Столична библиотека“ с оригинални картини и графики и тематичната изложба „Библиотеката на София в/и Града“. Вечерта завърши с прожекцията на документалния филм „Непобеденият генерал – Владимир Вазов“ и представянето на известната писателка Елена Алексиева в новата рубрика на Литературния клуб „По следите на изгубената поезия“. В Деня на отворените врати хиляди посетители посетиха интересните арт инициативи в централната сграда, Детския център и филиалите, а над 440 любители на четенето получиха своите читателски карти на Столична библиотека.

Нови издания

Ценни дигитални издания

Из колекциите на библиотеката

Новото издание „Любопитната София“ от тематичната поредица  на Столична библиотека за историята на столицата
Новото издание „Любопитната София“ от тематичната поредица на Столична библиотека за историята на столицата
„Любопитната София“ е част от успешната поредица книги „Моята София“, „Голямата София“ и „Красивата София“, реализирани през последните години от Столична библиотека. В тях са представени главни етапи от развитието на столицата, отразени на страниците на сп. „Сердика“ (1937 – 1952 г.). Новото издание разкрива част от картината на живота в столицата и прави съпоставка на облика и атмосферата на града в миналото и днес. В книгата са включени страниците за София и нейните околности от изданието „Водач за България“ тип „Бедекер“ от 1934 г. Тези популярни пътеводители за различни градове и държави съдържат карти, маршрути и съвети за пътуване, описания на забележителности и музеи, както и търговска и стопанска информация. Името на техния създател германския издател Карл Бедекер (1801 – 1859 г.), става нарицателно за този вид литература.
Image Description
ж.к. "Студентски град", бл. 5, стол 17
Read More
Image Description
ж.к. „Овча купел“ 1, ул.Петя Дубарова бл.415, вх.А, ет.1
Read More
Image Description
Заявка за посещение
чрез контактите
с филиал "Студентски"
Read More
Image Description

Американски център

Read More
Библиотечно-информационна система
IFLA - International Federation of Library Associations and Institutions