С Елена Алексиева по следите на изгубената поезия
На 24 октомври 2024 г. (четвъртък) в 18:30 ч. Столична библиотека слага началото на нова поредица в Литературния си клуб – „По следите на изгубената поезия”. Това ще бъдат литературни вечери на автори, които са започнали творческия си път като поети, но след това са преминали към друг жанр или жанрове, в които са се утвърдили. Множеството от техните читатели едва ли знаят за лирическите им „прегрешения” и вероятно ще бъдат любопитни да разберат дали те продължават тайно с поетическите си занимания или отдавна са приключили с тези „грешки на растежа”.
Известна като автор на белетристични и драматургични произведения, Елена Алексиева издава първата си книга „Бримка на сърцето” през 1994 г. и тя е стихосбирка. Две години по-късно излиза още една стихосбирка – „Лице на ангел-екзекутор”, която я утвърждава като силен и нетрадиционен глас в най-младата ни поезия. След петгодишно мълчание през 2001 г. се появява следващата книга на Елена, „Синята стълба”, която вече е роман. И сякаш всичко с поезията приключва дотук. Но дали е така? Това ще ни каже самата Елена Алексиева на 24 октомври. Елате, за да разберете и вие!
Елена Алексиева е родена в София. Автор е на книги с поезия и проза, сред които сборниците разкази Читателска група 31 (награда „Хеликон“, 2005), Кой?, Синдикатът на домашните любимци, както и романите Рицарят, дяволът, смъртта, Нобелистът и други. Като драматург е получавала наградите „Аскеер“ за пиесата Терапевтът (Народен театър „Иван Вазов“), наградата на Обществото на независимите критици за Глас (Драматичен театър Пловдив) и „Икар“ за Мадам Мишима (независим спектакъл). Пиесите ѝ са публикувани в сборниците Ангелски огън (2014) и Жертви на любовта (2015). През 2019 г. романът ѝ Свети Вълк е отличен с наградата „Роман на годината“ на Фонд „13 века България“, както и с „Перото“ за същата година. Следва сборникът разкази Прекъсването на Самсара (2021), носител отново на „Перото“ и на Националната награда „Йордан Радичков“. Най-новата засега книга на Елена Алексиева е романът Вулкан (2023). Нейни книги и разкази са преведени и публикувани на над десет езика, а разказът ѝ „Лунапарк“, публикуван в американското литературно издание Hayden’s Ferry Review, е номиниран за престижната награда Pushcart. Литературните ѝ преводи включват Дивите палми и Дървото на желанията от Уилям Фокнър, а също и романа на Виктор Пелевин Transhumanism Inc. (под печат).
Елена Алексиева живее в София и работи като конферентен преводач на свободна практика.
Библиография:
Бримка на сърцето, стихове, изд. Пламък, 1994, София
Лице на ангел-екзекутор, стихове, изд. БалБок, 1996, София
Синята стълба, роман, изд. Балкани, 1999, София
Читателска група 31, изд. Колибри, 2005, София
Кой?, разкази, изд. Колибри, 2006, София
Рицарят, дяволът, смъртта, роман, изд. Колибри, 2007, София
Тя е тук, роман, изд. Колибри, 2009, София
Синдикатът на домашните любимци, разкази, изд. Сиела, 2010, София
Нобелистът, роман, изд. Сиела, 2011, София
Ангелски огън, пиеси, изд. Блек фламинго, 2014, София
Жертви на любовта, монодрами, изд. Факел експрес, 2015, София
Приказките на господин Кабода, изд. Факел експрес, 2017, София
Свети Вълк, роман, изд. Факел експрес, 2018, София
Прекъсването на Самсара, разкази, изд. Жанет 45, 2021
Вулкан, роман, изд. Жанет 45, 2023
Снимка Тони Тонев
