Столична библиотека

Вижте още

Програма на Детски център на Столична библиотека за месец февруари 2024 г.

Вижте още

Към каталога на библиотеката

Е-услуги

Е-резервиране на книги

Събития

Среща разговор с известния психоаналитик д-р Огнян Димов в Столична библиотека

На 5 март 2026 г. от 18:00 ч. в Американския център на Столична библиотека ще се състои среща с психоаналитика д-р Огнян Димов, посветен на темата на най-новата му книга „Перфекционизмът: предимство или заплаха“. Водещият експерт в психоанализата ще ни даде ценни съвети как да се справим с деструктивния стремеж към съвършенство, като на място ще можете да откриете и другите популярни книги на д-р Димов – „Тревожността“ и „Агресията в семейството“. Заповядайте да си поговорим за отрица-телните страни на перфекционизма, без да изоставяме своите мечти.

Пламен Пъчев гостува в Столична библиотека с изложбата „ФОТОГРАФИКИ

На 5 март т.г. в Зала „София“ на Столична библиотека ще бъде открита фотоизложба „Фотографики“, посветена на празника на жената 8-ми март. Авторът – Пламен Пъчев, представя 45 свои фотоса, вдъхновени от женската красота. Макар, че в много от представените работи той се фокусира върху голото женско тяло, изложбата всъщност е опит да се прехвърли мост между „чистото“ фотоизкуство и художествената графика. Ненапразно, фотографът е назовал творбите си „фотографики“, защото в тяхната основа лежи класическия негативно-позитивен процес, променен до неузнаваемост чрез модерните технологии. Любителите на фотоизкуството са запознати с такива художествено-изобразителни подходи като напр. соларизацията, изохелията, контурното-контрастното фотоизображение и др. В представените работи обаче тези подходи са силно видоизменени не база модерните електронни технологии, като зрителят е изправен пред изображения, които силно напомнят за графичните листове на немските художници-експресионисти, на импресионистите или на фовистите. Тази прилика не е случайна – освен фотограф, авторът Пламен Пъчев от години колекционира творби върху хартия на известни наши творци и е силно повлиян от тяхното отношения към жанра „голо тяло“. Впрочем, ценителите можаха да видят част от неговатга колекция миналата година в същата зала и по същото време. Представената самостоятелна изложба е втора по ред в творческия път на Пламен Пъчев, макар, че първите му публикувани фотоси датират от далечната 1965 година, когато той е още ученик в гимназията с преподаване на немски език в София. Има участия в много колективни изложби, както и награди и поощрения. Член е на Съюза на българските журналисти. Изложбата е отворена за посещения до 20 март - всеки ден от 10 до 19 часа.

Столична библиотека посреща Националния празник на България с фотодокументалната изложба „3 март, празникът на освобождението"

Новата фотодокументална изложба е вълнуващ разказ за Възкресението на България и силата на националния ни дух. Постерите в експозицията представят съдбоносните мигове от борбата за свобода, а акцент в изложбата са ценните книги и албуми от фонда на Столична библиотека, сред които се открояват редките и емблематични първи издания на „Под игото", „Записки по българските въстания" и др. Преминавайки през лицата и подвизите на героите от Руско-турската освободителна война, изложбата кани на смирено пътуване в миналото и размисъл върху истинската цена на свободата. Нека заедно почетем паметта на онези, които превърнаха мечтата за независима родина в наша реалност. Експозицията ще бъде открита на 26 февруари от 14:00 часа в Мраморното фоайе на партера и може да бъде разгледана до 8 март т.г.

Творческа дискусия с Петър Чухов

Създателите на проекта „Нова литература и критика“ канят всички пишещи и четящи млади хора на първата си творческа среща с поета и музикант Петър Чухов. Това е първото от поредица събития, чрез които искат да дадат повече гласност на литературата сред младите хора.На срещата ще бъде представена дейността на проекта „Нова литература и критика“, след което ще има дискусия, в която поетът ще разкаже за тенденциите в съвременната българска поезия, ще сподели своя собствен опит и ще даде съвети на младежите относно писането: как да избягаме от клишетата, кога стихотворението ни има нужда от редакция, как да открием собствения си поетически глас. Ще има четене и обсъждане на стихотворения. Който желае, ще може да зададе и своите въпроси към Петър Чухов и към редакторския състав на „Нова литература и критика“.Това е възможност да се запознаете с хора със сродни интереси, да се вдъхновите от един от най-награждаваните български автори и да разберете, че всеки поетически глас има значение.Дата: 26 февруари, 18:30 ч.Място: Столична библиотека, 3. етажВход свободен!Повече информация: https://nlk.foxbooks.bg/event-chuhov-february/

Виж всички събития

Новини

27.02.2026

„Нова литература и критика“ в Столична библиотека

На 26 февруари Столична библиотека посрещна екип от талантливи и енергични млади хора, създатели на проекта „Нова литература и критика“, подкрепен от Национален фонд „Култура“. Венета Костадинчев, Далия Делибалтова, Крум Киров, Михаил Филков и Ралица Тончева, някои от тях студенти, а други все още ученици в последните класове на столични гимназии, под творческото ръководство на Десислава Алексиева от културен център Fox Book Café са си поставили амбициозната задача да помогнат на своите връстници да се ориентират по-добре в пространствата на съвременната българска литература и култура като излязат извън рамките на твърде ограничената представа, която създава учебната програма. Събитието, състояло се в „Зона за четене и срещи“, беше и премиера на първия брой на едноименния вестник „Нова литература и критика“, редактиран от споменатия екип и включващ творби на млади автори до 25-годишна възраст, както и обзорни и критически материали на редакторите. Една от инициативите, включени в проекта, е поредица от срещи с утвърдени творци в областта на литературата и културата като пръв гост беше поетът и ръководител на Литературния клуб на Столична библиотека Петър Чухов. Той отговори на много въпроси за отличителните черти на съвременната поезия, за писането, редактирането и саморедактирането, за борбата с клишетата и трудния път към намирането на собствения творчески начин на изразяване. На срещата присъства и директорът на Столична библиотека д-р Марчела Борисова, а към младите хора беше отправена покана да гостуват и с други свои изяви в библиотеката.

25.02.2026

Лъчезар Лозанов – поезия между ъндърграунда и науката

На 24 февруари 2026 г. в Литературния клуб на Столична библиотека като поет на месеца беше представен Лъчезар Лозанов. Дългогодишен журналист, изследовател на поезията и създател на ъндърграунд литературни групи, в разговор с Оля Стоянова, също поет и журналист, той разказа интересни истории и чете свои провокативни стихове от времето на социализма. Актрисата Цвети Лозанова пък представи основния корпус от негови поетически текстове като се разходи през различните му стихосбирки. Допълнително измерение на събитието създаде една от дъщерите на автора, Веселина Лозанова, със свои изпълнения на цигулка. Модератор беше Петър Чухов, а вечерта завърши с въпроси от публиката и раздаване на автографи. Снимки Гергина и Владимир Дворецки и Столична библиотека.

25.02.2026

Завладяващо интерактивно VR преживяване в Американския център

На 24 февруари 2026 г. Американският център посрещна ученици и учители от 44. СУ „Неофит Бозвели“, като част от програмата на Центъра за отбелязване на 250-годишнината от създаването на Съединените американски щати. Участниците се потопиха в 8-минутно пътуване във времето, обширния ландшафт и географското разнообразие на Съединените щати с Meta Quest VR очила. След като станаха свидетели на начина, по който основателите са оформили демокрацията и пътя от гражданска война до граждански права, учениците участваха във викторина, дискусия и ролева игра като създатели на държава.

Виж всички новини

Нови издания

Последния пчелар

След повече от десет години, откакто светът е рухнал, Саша Севърн се завръща в родния си дом с една цел – да открие проучването, което баща й, Последния пчелар, е скрил, преди да бъде арестуван. Там Саша се сблъсква с група хора, заселили се в тихата идилична ферма. Макар първоначално да се чувства застрашена, групата скоро се превръща в нейно новооткрито семейство, като й предлага нещо, което й е липсвало, откакто баща й го няма – сигурност и надежда. Може би е време да забрави за заровените във фермата семейни тайни и да започне да мисли за бъдещето. Но точно когато започва да усяда в новия си живот, Саша вижда невъзможното. Тя зърва медоносна пчела, която се смята за вече изчезнала. Хората, които твърдят, че са забелязали пчели, са заглушавани и осмивани по причини, които Саша не може да разбере, макар да не може да се отърси от чувството, че тази невъзможна пчела е свързана с проучването на баща й. Борбата да разкрие истината може да разбие и без това крехката й сигурност, както и да заплаши живота на новите й приятели – а може и да спаси всички. „Последния пчелар“ е история за почитането на семейството, изследването на истината, противопоставяща се на силата, и за триумфа на надеждата пред лицето на отчаянието.

Весталка на операта

Книгата „Весталка на операта“ е художествен анализ на най-добрите роли на оперната дива Райна Кабаиванска. По повод юбилея на българската прима авторът създава тази книга. Искрен дар, трогателен и етичен жест на преклонение пред огромното дело на великата певица и знаменит педагог. Очевидно е, че от години се е подготвял, събирайки матерали, прослушвайки много записи, описвайки роли, изяви, включително и собствени впечатления, анализи и мнения. Много ценна е и подробната дискография, чудесна - идеята му за редовете, написани с искрена обич от нейни ученици, които прибавят ефектен щрих в книгата.

Нощната къща

Когато гласовете се обаждат, не отговаряй Кралят на скандинавското крими Ю Несбьо ни поднася първия си хорър роман, с който отново демонстрира неизчерпаемия си талант за поглъщащи истории, запомнящи се герои и шокиращи развръзки. „Нощната къща“ е неговата хипнотизираща, многопластова и непредвидима интерпретация на класическия хорър жанр. След трагичната смърт на родителите си, загинали при пожар, четиринайсетгодишният Ричард Ълавд отива да живее при леля си и чичо си в малкото забутано градче Балантайн. Момчето бързо си спечелва славата на аутсайдер и когато негов съученик на име Том потъва вдън земя, всички подозират, че за изчезването му е виновен именно Ричард. Никой не вярва на сякаш взетата от филм на ужасите история как слушалката в телефонна кабина накрай града е засмукала Том. Никой освен чаровната му съученичка Карън. Тя го насърчава да проследи уликите, по които полицията отказва да работи. Номерът, набран от Том в телефонната кабина, отвежда Ричард до изоставена къща вдън гората. Зад прозореца се мярва страховито лице. И в ухото на Ричард зашепва злокобен глас… Тя ще изгори. Жената, която обичаш, ще изгори. И ти си безсилен да го предотвратиш. Когато още един негов съученик изчезва, Ричард трябва да намери начин да докаже невинността си и да запази здравия си разум, докато се бори с гибелната тъмна магия, овладяла Балантайн. От друга страна, Ричард може би не е най-надеждният разказвач на собствената си история… „Несбьо не губи време – ужасът започва мигновено. И оттам насетне не спира да се обажда…“ – Джош Малерман, автор на „Кутия за птици“

Талантливият мистър Рипли

Том Рипли, болезнено амбициозен млад човек, пренебрегван от околните, се озовава в трескавия свят на Манхатън. Тук той среща заможен индустриалец, който го наема да върне сина му, плейбоя Дики Грийнлийф, отдал се на безцелен живот в Италия. Много скоро безгрижното съществуване на Дики дотолкова пленява Том, че се превръща в обсесия - до степен, че пожелава да заеме мястото му... Балансирайки брилянтно между героичното и демоничното, Патриша Хайсмит създава образа на ловкия измамник и социопат Том Рипли - герой на още четири последвали романа. Превърнал се в класика, Талантливият мистър Рипли вдъхновява Антъни Мингела да заснеме едноименния филм с Мат Деймън и Гуинет Полтроу в главните роли. "Патриша Хайсмит създава един собствен свят - свят клаустрофобичен и ирационален, дверите на който прекрачваме всеки път с чувството, че сме лично заплашени и уязвими."Греъм Грийн "Най-зловещата и странно притегателна поредица в жанра на криминалния роман, появявала се някога."Марк Харис, Entertainment Weekly "Патриша Хайсмит ни кара да преоценим границата между разум и лудост, нормално и анормално, като ни изкушава да споделяме коварните замисли на героя ?."Мичико Какутани, New York Times "Том Рипли е един от най-интересните герои в световната литература."Антъни Мингела

Екстазис

„Обичам книги, написани с усет към езика. Книги, които те примамват с тънкия опиум на разказването, където няма случайна дума и всеки ред отключва нови врати и сетива. В точката, от която говори невидимият разказвач – събирач на последни дихания, се срещат смърт и любов, меланхолия и ирония, страх и утешение. И една увличаща лична история сред чуждите истории за край. Отдавна не бях чел така изящно написана книга като „Екстазис“ на Радослав Бимбалов.“Георги Господинов „Потънете в „Екстазис“. Обещавам - ще се почувствате добре. Даже отлично ще се почувствате. Толкова отлично, че – сигурен съм - ще се тюхкате защо е свършило това романно екстази. И тогава – вече пристрастени, може да се върнете и да го прочетете отново.“Митко Новков Очите ти са пускали сълзи, рисувал си мустаци с химически молив, парил си устни в гореща супа, падал си от череша, ял си шамари, пукал си балон, духал си глухарче, губил си разсъдък, редял си възбудени думи, засмуквал си чужд език. Имаш доказателства, че те е имало. Аз нямам. Казвам се Михаил. Работя за този, който е създал всичко. Събирам последните дихания на умиращи хора. Разбрах защо са му. И ще ви кажа. Михаил е вляво, на място, където няма спомени, чувства и имена. Задачата му е да събира и съхранява последния дъх на умиращите хора. Но понякога дори вляво се случва нещо, което променя правилата завинаги. Кое е това, което може да победи смъртта и да обърка дори създателя?

Градинарят и смъртта

Баща ми беше градинар. Сега е градина.Историята на един баща, един син и едно последно разсъмванe – милостива и безмилостна едновременно. „Тази книга няма лесен жанр – пише Георги Господинов, – тя трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман – има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада – баща ми. Сега миналото се пропуква тихо и започва да се срутва върху мен с всичките си следобеди. Не книга за смъртта, а за живота, който чезне. Има разлика.“ Четири години след „Времеубежище“ Георги Господинов представя „Градинарят и смъртта“ – първата си книга след Международната награда „Букър“ (2023).

Виж всички