Столична библиотека

Алманах със стихове на участниците в Третия ученически шампионат по поезия „Млада метафора 2025”

Вижте още

Дигиталната тийн лаборатория на Столична библиотека провежда курсове

Вижте още

Програма на Детски център на Столична библиотека за месец февруари 2024 г.

Вижте още

Към каталога на библиотеката

Е-услуги

Е-резервиране на книги

Събития

125 години от смъртта на д-р Константин Стоилов

На 23 март 2026 г. се навършват 125 години от смъртта на големия български държавник и бележит българин д-р Константин Стоилов. Столична библиотека притежава уникалната лична библиотека на д-р Константин Стоилов, която е дарена през 1991 г. от неговите наследници. Колекцията включва 2100 тома книги и 38 периодични издания на български, руски, немски, френски, английски, латински и гръцки език, печатани в периода 1855 – 1900 г. Дарението включва също така ценни вещи и документи на д-р Константин Стоилов. По случай 125 а годишнина от смъртта на д-р Константин Стоилов на 23 март т.г. музейното пространство с личната библиотека на големия българин ще бъде отворено за посетители от 10 до 17:30 ч. Бележитият държавник д-р Константин Стоилов напуска този свят в разцвета на възрастта си - само на 47 години, но вече с посребрени коси (както се вижда на снимките). А има повече от 20 години участие в бурния политически живот на България. Оставя млада съпруга (37г.) и челяд (пет деца между 4 и 12 годишни) и основаната (1894г.) от него Народна партия. Оставя и много дългове и нова къща с голямa ипотека. Отива си след пълноценен живот, “кристално чист и неопетнен” (Антон Страшимиров). Тогавашният министър председател Петко Каравелов по време на сесия на Народното Събрание казва: Почина друг един обществен деец, на възраст, на която навсякъде държавните хора почват тяхната най-ползотворна деятелност за Отечеството си. …. Той беше един от нашите най-видни държавни мъже; освен това , той беше - което у нас е рядко - много добър човек, а аз бих желал да се кажеше това и за бъдещите наши дейци..” Семейството на д-р К. Стоилов преди и след 1901 г. Стоилов влиза в този живот със солидни познания по право и владеейки свободно френски, немски, английски, турски и др. В младото Княжество България е активен още от Учредителното му събрание (1879г.). Той води делегацията, която да доведе избрания за княз на Княжество България Александър Батенберг. Заедно правят обиколка из България и я опознават всеки за себе си. Бъдещият монарх е само на 22 години, Стоилов - на 26. Княз Александър I и д-р Константин Стоилов Стоилов става началник на политическата канцелария на княза (1880-1883). Двамата се сприятеляват. Стоилов изработва свой проект за Конституция в консервативен дух. Суспендирането на Конституцията (1881г.)) има за цел да засили властта на княза и да неутрализира беогледния демократизъм на редуващите се либерални правителства. Това се оказва неуспешно, и Конституцията е възстановена (1883 г.) След Съединението Стоилов участва в Сръбско-Българската война, а по-късно, след бунта и детронацията на княза (инспирирана от Русия, която начело с новия император Александър III не харесва българския княз), застава с други консерватори до Стефан Стамболов, водач на контрапреврата, които му помагат да закрепи положението в страната. Това е един най-съдбоносен период в българската история, сравним с днешното положение в България. И тогава, както и днес, има силни аспирации на Русия към България, както и проводници на руското влияние. Княз Александър I отстоява храбро независимата политика на България, прогонвайки руските министри Соболев, Каулбарс Еренрот, което му коства престола. Но благодарение на овладяването на преврата от Стамболов и обединилите се около него консерватори, България никога вече (чак до 9.9.1944 г. ) няма да приеме силно руско политическо влияние. Д-р К. Стоилов спешно е изпратен с делегация да потърси подходящ кандидат за престола. Накрая се спират на принц Фердинанд Сакс-Кобургготски (1887г.). Стоилов успява да го убеди да приеме поканата. Бъдещият монарх е само на 25 години капризен и болнав, но иначе най-образования сред принцовете, евентуални кандидати за престола. Стоилов става негов съветник и на практика върши цялата държаническа работа, и само носи на княза укази за подпис. Той е този, който го въвежда в българските дела. Трябва да си дадем сметка, че и двамата “интронирани” български князе (княз Александър Батенберг и княз Фердинанд) общуват предимно на френски и немски, и им предстои да учат български. И са имали късмет да имат около себе си такъв начетен държавник като д-р Константин Стоилов, Той изготвя както Тронните слова, така и отговорите към тях и непрекъснато ги консултира какви действия да предприемат. Фердинанд е напълно зависим от решенията, които Стоилов и Стамболовото правителство взимат. От писмата на княз Фердинанд се вижда как той постоянно се допитва и следва указанията на Стоилов. Монархът се съобразява и одобрява действията на Стоилов, особено след като в 1894 г. Стоилов поема управлението след падането на Стамболовия режим. Затова князът надписва свой портрет със следните думи на френски “Je pense par Vous et j'agis pour vous” (“Аз мисля чрез Вас и действам за Вас”). Фотография на княз Фердинанд с надпис “Je pense par Vous et j’agis pour vous!” (аз мисля чрез Вас и действам за Вас) “. Константинопол, 1 април 1896. В своите писма князът често се обръща едва ли само от куртоазия с “мой министре и скъпи приятелю”, докато Стоилов спазва дистанция с почтителното “Ваше Царско Височество”. След поемането на властта (1894) Стоилов произнася пред VII Обикновено Народно Събрание важна реч за външната политика на България. “Малките държави като България трябва да осъзнаят, че тяхната сила се състои не в тяхната външна, а в тяхната вътрешна политика”...Не трябва външнополитическите въпроси да са различителна черта на политическите партии. “Те трябва да престанат да се делят на русофили и русофоби“. Тези думи звучат изключително актуално в днешно време. През годините д-р К.Стоилов, изпълнява много дипломатически мисии, основава Народната партия, просъществувала десетки години след смъртта му. Прокарва редица закони, които също устояват десетилетия ( до 1951г. - Наказателен закон,Търговски закон, Закон за углавното производство, Закон за давност, Екзархийски устав, и др.) . В началото на управлението на Нaродната партия Стоилов полага изключителни усилия да възстанови контактите с Русия, което довежда до признаването на княз Фердинанд от Русия и останалите Велики сили. Стоилов продължава икономическата политика на Стамболов. Същевременно са амнистирани много от лицата, забегнали в чужбина по време на Стамболовия режим. Минава се от самовластие към свобода и законност. След международното признаване на княз Фердинанд, той, заедно със Стоилов, извършват обиколка из европейските столици. За Стоилов това е трета поредна. След пътуването князът изповядва: ”На всякъде при срещите ни моят пръв министър произведе отлично впечатление и от много места ми се каза, че той би правил чест на кой да е европейски кабинет. “ Самостоятелната политика на Стоилов не е по вкуса на егоцентричния княз и той, вече признат и приет от Великите Сили, приема поредната оставка на гордия си министър председател (1899г.). След много години в свое писмо цар Фердинанд (вече абдикирал и в заника на живота си) до Стоил К. Стоилов (първородния син на д-р К. Стоилов) от 12 януари 1937 той пише: “Стилътъ и мислите въ Вашето писмо напомнюватъ докладитѢ на Вашиятъ покоенъ Баща и то възбуди у менъ най-мили спомени за ползотворната дейностъ на тоя рядъкъ по своите познания и образование нашъ държавенъ мѪжъ, който въ продължение на много години, бѢше мой близъкъ сътрудникъ”. Иконостасът с иконите на д-р Константин Стоилов При посещенията си в Русия Стоилов е впечатлен от руската дълбока религиозност. Той самият е силно религиозен. Често посещава монасите на Рилския манастир. Донася си от Русия икони, които окачва в един хубав иконостас, реставриран и изложен днес, след 125 години в частния музей на Филип Миланов (София), заедно с бюст на К. Стоилов, изработен от скулптура Жеко Спиридонов (1900 г.) (частен музей "Софийски щабъ"; 37 Dospat street, Sofia 1463; 878282428) Автор: Константин К. Чипев Правнук на д-р К. Стоилов

В деня на Благовещението премиера на „Събеседница на ангелите. Български народни песни и стихотворения за Пресвета Богородица“

На 25 март от 17:30 ч. в Мраморното фоайе на 1 етаж на Столична библиотека ще се състои представяне на антологията „Събеседница на ангелите. Български народни песни и стихотворения за Пресвета Богородица“. В събитието ще участва известната българска пианистка д-р Мина Иванова. Ивона Тачева е родена в Плевен и е завършила българска и испанска филология и магистратура по библиотечно-информационни науки и културна политика в СУ „Св. Климент Охридски”, а също и италианистика в университета на град Упсала и в Стокхолмския университет в Швеция. Специализирала е испанска литература в университета на Сарагоса в Испания и италианска литература в университета на Падуа и в центъра за езиково обучение на чуждестранни студенти „Cultura italiana” в Болоня, Италия. Автор е на стихосбирките „Нетление” (1994), „Скиптър от смокиня” (1996), „Златна звънарна” (1998), „Високосно слънце” (2002), „Винсент. Биография в стихове” (2006), на двутомника „Жития на светии, преразказани за деца”( 2003/2004), на романа „Жената с палмовата клонка. Земният живот на Дева Мария” (2006), на книгата „Завръщането на феникса. Животът и творчеството на Хосе Хосе – Принца на романтичната музика” (2021) и е съставител на антологията „Събеседница на ангелите. Български народни песни и стихотворения за Пресвета Богородица” (2025). Преводач на стиховете на португалската поетеса Фатима Малдонадо (2005) и сборника ”Лазур” на никарагуанския класик Рубен Дарио (2026). През 2008 г. издава в Liter Net електронната книга с испанска поезия „Славеи на покрусата” в памет на преводачката Ралица Маркова. Ивона Тачева е носител на национални награди за поезия от конкурсите „Дора Габе”, „Веселин Ханчев”, „Петя Дубарова”, на специалната награда за поезия „Шумадийски метафори” в Сърбия – 2004 и др. Нейни стихове са превеждани на руски, сръбски, унгарски, немски, френски, испански, английски и шведски.

Изложбата „Бенджамин Франклин и Българското възраждане през XIX век“ гостува в Американския център

От 16 до 27 март 2026 г. в Американския център гостува двуезичната изложба, в която са представени документи за Бенджамин Франклин, съхранявани от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Столична библиотека е първото място от пътешествието на изложбата, която ще бъде представена и в други Регионални библиотеки в страната.Бенджамин Франклин (17 януари 1706 – 17 април 1790) е личност с фундаментално значение за световната история. Фигура, въплъщаваща най-добрите качества, характерни за различни професии и призвания – политик, печатар, учен, общественик, изобретател и главното – вдъхновител.Франклин е измежду тези, които стават пример за подражание дори когато през времето и пространството изглежда безкрайно отдалечен от последователите си. Неговият живот и книжовно наследство са поощрили цяло поколение български интелектуалци, просветни дейци, учители, политици и общественици. Българи, живели през XIX век на различен континент, в една от провинциите на Османската империя, в съвсем друга социална и културна среда, ще видят в издателя от Филаделфия образеца за живот, дейност и начин на мислене. Това ще пожелаят да пренесат и развият в България.„Алманахът на бедния Ричард“, спомените, биографията на Франклин ще бъдат превеждани, адаптирани, публикувани и коментирани от едни от най-светлите умове на Българското възраждане – Петко Славейков, Христо Данов, Екзарх Йосиф, Стефан Бобчев, Гаврил Кръстевич.Изложбата се състои от 13 табла (на български и английски език), обособени в две групи. Първият тематичен панел – „Америка открива българите“, показва взаимоотношенията между двете нации в областта на културата, образованието, религията и икономиката. Вторият тематичен панел – „Българите и Бенджамин Франклин“, разкрива огромното влияние, което оказва на възрожденските българи животът и творчеството на един от бащите на американската нация.В експозицията са включени документи от най-различен характер, които се съхраняват в Националната библиотека. Изложбата отбелязва 320 години от рождението на Бенджамин Франклин (17 януари 1706) и е част от програмата на Посолството на САЩ в София по случай 250 години от приемането на Декларацията за независимостта и създаването на американската държавност.Посетителите могат да разгледат изложбата всеки работен ден от 9:00 до 19:00 ч.

Балчик в поетичното огледало на чешката поетеса Радка Рубилина

Виж всички събития

Новини

18.03.2026

Поетичната (анти)утопия Балчик на Радка Рубилина

На 17.03.2026 г. в Литературния клуб на Столична библиотека беше премиерата на една впечатляваща стихосбирка – „Балчик“ (изд. „Персей“, 2025), наречена поема от нейната авторка, чешката поетеса и в момента директор на Чешкия център в София, Радка Рубилина. Книгата е преведена от Димана Иванова, а изданието е осъществено с подкрепата на Министерството на културата на Република Чехия и беше представено от доц. д-р Ани Бурова от Софийския университет. Оказа се, че стиховете са написани преди Радка Рубилина да посети Балчик, така че по време на творческия процес за нея градът е бил едно въображаемо място. В стиховете се преплитат митология, история и автобиографични моменти, а стихосбирката вече е преведена и на немски и обещава да бъде една успешна поетическа авантюра за своята авторка. Освен стегнатия, но задълбочен анализ на доц. Бурова, чухме текстове от „Балчик” на чешки и български, прочетени от Радка Рубилина и Димана Иванова, както и техните думи за работата по книгата. На събитието присъстваха директорът на Столична библиотека д-р Марчела Борисова, поети от различни поколения, преподаватели и студенти, а водещ беше Петър Чухов. Вечерта завърши с въпроси от публиката и раздаване на автографи. Снимки: Таня Милкинска.

16.03.2026

Обучения в Столична библиотека по международния проект „NEDLib: Дигитална компетентност и информационна грамотност за библиотекари“

На 10 и 11 март в Столична библиотека се проведе обучение за библиотекари по проекта „NEDLib: Дигитална компетентност и информационна грамотност за библиотекари“, насочено към библиотекари от София – град. Проектът NEDLib „Digital Competence and Information Literacy for Librarians“ (2023-1-BG01-KA220-ADU-000167178) е проект по програма Еразъм+ в рамките на Ключова дейност 2 – Стратегическо партньорство за коопериране, координиран от Университет по библиотекознание и информационни технологии – УниБИТ (България) в сътрудничество с библиотеки от Латвия, Португалия, Румъния и Гърция.В България роля на регионални обучителни центрове изпълняват регионалните библиотеки във Велико Търново, Стара Загора, Русе, Пловдив и Добрич, както и Столична библиотека – София. Проектът има за цел да предостави на библиотекарите и информационните специалисти образователен инструмент в областта на информационната и медийната грамотност, който да се използва от тях при работа с граждани и потребители на техните институции. Лекциите по проекта обхващат четири модула: Информационна грамотност, Медийна грамотност, Дезинформация и фалшиви новини и Геймификация на библиотеките. Водещ на обученията беше методистът на Столична библиотека Марияна Галчева, успешно завършила обучетелния курс за ключов обучител по проекта. На 12 и 13 март бяха обучени по тези теми и читатели на библиотеката, които разискваха проблеми, свързани медийната грамотност и разпознаването на фалшиви новини. Всички обучаеми и в двете групи намериха отговор на въпросите: Как да се проверяват източниците на информация; Как да се разпознават сензационни и подвеждащи заглавия; Как безопасно да се използват социалните мрежи; Бяха представени полезни инструменти и практични съвети за проверка на факти. Бяха разисквани различни проблеми по темите, с които са се сблъсквали в медийното пространство. И двете групи получиха сертификати за завършения обучителен курс.

12.03.2026

Млади поети превзеха Столична библиотека

На 11 март в „Зона за четене и срещи” (трети етаж, Столична библиотека) при препълнена зала беше представен поетическият сборник „Писма от изгрева. Алманах със стихове на участниците в Третия ученически шампионат по поезия “Млада метафора” 2025”. Това красиво ново издание на библиотеката с редактор Петър Чухов, съставители д-р Марчела Борисова и Петър Чухов и дизайн на „Арс Магна” ЕООД, е събрало стихове на всички млади автори, включени в 16-те отбора от 12 софийски училища (НГДЕК „Св. Константин-Кирил Философ”, 164. ГПИЕ „Мигел де Сервантес”, 91. НЕГ „Проф. Константин Гълъбов”, 9. ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин”, 2 АЕГ „Томас Джеферсън”, 22. СЕУ „Георги С. Раковски”, 105. СУ „Атанас Далчев”, ЧСУНЕ „Веда”, 203. ПЕГ "Свети Методий”, ЧЕГ "Проф.Иван Апостолов”, 85. СУ „Отец Паисий” и ЧСУ „Българско школо”), състезавали се в “Млада метафора. Словото в действие: трети шампионат по поезия на софийските училища”, проект, финансиран по СП „Култура” 2025. Освен стихове, сборникът включва множество снимки от различните етапи на състезанието, дело на Таня Милкинска. Събитието протече в приповдигната атмосфера като в началото директорът на Столична библиотека д-р Марчела Борисова поздрави младите поети, техните преподаватели и ментори и покани всички да се включат в предстоящото ново издание на „Млада метафора”. След това водещият Петър Чухов започна да кани един след друг присъстващите участници в сборника да прочетат по едно свое стихотворение, а между тях менторите, арбитрите и учителите, водещи отборите, да споделят свои впечатления от състезанието. Чухме Мирела Иванова, Бойко Ламбовски, Аксиния Михайлова, доц. Йордан Ефтимов, Яница Радева, Роман Кисьов, Никола Петров, Белослава Димитрова, Екатерина Григорова. На събитието присъстваше и г-жа Ирина Михайлова-Петлешкова – главен експерт в Дирекция „Култура” на Столична община, отговорник за Столична програма „Култура”, направление „Литература и читателски компетенции”, към която бе отправена благодарност за финансирането и надежда за продължаващо сътрудничество и подкрепа на новите издания на проекта „Млада метафора”. Снимки Таня Милкинска.

Виж всички новини

Нови издания

Последния пчелар

След повече от десет години, откакто светът е рухнал, Саша Севърн се завръща в родния си дом с една цел – да открие проучването, което баща й, Последния пчелар, е скрил, преди да бъде арестуван. Там Саша се сблъсква с група хора, заселили се в тихата идилична ферма. Макар първоначално да се чувства застрашена, групата скоро се превръща в нейно новооткрито семейство, като й предлага нещо, което й е липсвало, откакто баща й го няма – сигурност и надежда. Може би е време да забрави за заровените във фермата семейни тайни и да започне да мисли за бъдещето. Но точно когато започва да усяда в новия си живот, Саша вижда невъзможното. Тя зърва медоносна пчела, която се смята за вече изчезнала. Хората, които твърдят, че са забелязали пчели, са заглушавани и осмивани по причини, които Саша не може да разбере, макар да не може да се отърси от чувството, че тази невъзможна пчела е свързана с проучването на баща й. Борбата да разкрие истината може да разбие и без това крехката й сигурност, както и да заплаши живота на новите й приятели – а може и да спаси всички. „Последния пчелар“ е история за почитането на семейството, изследването на истината, противопоставяща се на силата, и за триумфа на надеждата пред лицето на отчаянието.

Весталка на операта

Книгата „Весталка на операта“ е художествен анализ на най-добрите роли на оперната дива Райна Кабаиванска. По повод юбилея на българската прима авторът създава тази книга. Искрен дар, трогателен и етичен жест на преклонение пред огромното дело на великата певица и знаменит педагог. Очевидно е, че от години се е подготвял, събирайки матерали, прослушвайки много записи, описвайки роли, изяви, включително и собствени впечатления, анализи и мнения. Много ценна е и подробната дискография, чудесна - идеята му за редовете, написани с искрена обич от нейни ученици, които прибавят ефектен щрих в книгата.

Нощната къща

Когато гласовете се обаждат, не отговаряй Кралят на скандинавското крими Ю Несбьо ни поднася първия си хорър роман, с който отново демонстрира неизчерпаемия си талант за поглъщащи истории, запомнящи се герои и шокиращи развръзки. „Нощната къща“ е неговата хипнотизираща, многопластова и непредвидима интерпретация на класическия хорър жанр. След трагичната смърт на родителите си, загинали при пожар, четиринайсетгодишният Ричард Ълавд отива да живее при леля си и чичо си в малкото забутано градче Балантайн. Момчето бързо си спечелва славата на аутсайдер и когато негов съученик на име Том потъва вдън земя, всички подозират, че за изчезването му е виновен именно Ричард. Никой не вярва на сякаш взетата от филм на ужасите история как слушалката в телефонна кабина накрай града е засмукала Том. Никой освен чаровната му съученичка Карън. Тя го насърчава да проследи уликите, по които полицията отказва да работи. Номерът, набран от Том в телефонната кабина, отвежда Ричард до изоставена къща вдън гората. Зад прозореца се мярва страховито лице. И в ухото на Ричард зашепва злокобен глас… Тя ще изгори. Жената, която обичаш, ще изгори. И ти си безсилен да го предотвратиш. Когато още един негов съученик изчезва, Ричард трябва да намери начин да докаже невинността си и да запази здравия си разум, докато се бори с гибелната тъмна магия, овладяла Балантайн. От друга страна, Ричард може би не е най-надеждният разказвач на собствената си история… „Несбьо не губи време – ужасът започва мигновено. И оттам насетне не спира да се обажда…“ – Джош Малерман, автор на „Кутия за птици“

Талантливият мистър Рипли

Том Рипли, болезнено амбициозен млад човек, пренебрегван от околните, се озовава в трескавия свят на Манхатън. Тук той среща заможен индустриалец, който го наема да върне сина му, плейбоя Дики Грийнлийф, отдал се на безцелен живот в Италия. Много скоро безгрижното съществуване на Дики дотолкова пленява Том, че се превръща в обсесия - до степен, че пожелава да заеме мястото му... Балансирайки брилянтно между героичното и демоничното, Патриша Хайсмит създава образа на ловкия измамник и социопат Том Рипли - герой на още четири последвали романа. Превърнал се в класика, Талантливият мистър Рипли вдъхновява Антъни Мингела да заснеме едноименния филм с Мат Деймън и Гуинет Полтроу в главните роли. "Патриша Хайсмит създава един собствен свят - свят клаустрофобичен и ирационален, дверите на който прекрачваме всеки път с чувството, че сме лично заплашени и уязвими."Греъм Грийн "Най-зловещата и странно притегателна поредица в жанра на криминалния роман, появявала се някога."Марк Харис, Entertainment Weekly "Патриша Хайсмит ни кара да преоценим границата между разум и лудост, нормално и анормално, като ни изкушава да споделяме коварните замисли на героя ?."Мичико Какутани, New York Times "Том Рипли е един от най-интересните герои в световната литература."Антъни Мингела

Екстазис

„Обичам книги, написани с усет към езика. Книги, които те примамват с тънкия опиум на разказването, където няма случайна дума и всеки ред отключва нови врати и сетива. В точката, от която говори невидимият разказвач – събирач на последни дихания, се срещат смърт и любов, меланхолия и ирония, страх и утешение. И една увличаща лична история сред чуждите истории за край. Отдавна не бях чел така изящно написана книга като „Екстазис“ на Радослав Бимбалов.“Георги Господинов „Потънете в „Екстазис“. Обещавам - ще се почувствате добре. Даже отлично ще се почувствате. Толкова отлично, че – сигурен съм - ще се тюхкате защо е свършило това романно екстази. И тогава – вече пристрастени, може да се върнете и да го прочетете отново.“Митко Новков Очите ти са пускали сълзи, рисувал си мустаци с химически молив, парил си устни в гореща супа, падал си от череша, ял си шамари, пукал си балон, духал си глухарче, губил си разсъдък, редял си възбудени думи, засмуквал си чужд език. Имаш доказателства, че те е имало. Аз нямам. Казвам се Михаил. Работя за този, който е създал всичко. Събирам последните дихания на умиращи хора. Разбрах защо са му. И ще ви кажа. Михаил е вляво, на място, където няма спомени, чувства и имена. Задачата му е да събира и съхранява последния дъх на умиращите хора. Но понякога дори вляво се случва нещо, което променя правилата завинаги. Кое е това, което може да победи смъртта и да обърка дори създателя?

Градинарят и смъртта

Баща ми беше градинар. Сега е градина.Историята на един баща, един син и едно последно разсъмванe – милостива и безмилостна едновременно. „Тази книга няма лесен жанр – пише Георги Господинов, – тя трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман – има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада – баща ми. Сега миналото се пропуква тихо и започва да се срутва върху мен с всичките си следобеди. Не книга за смъртта, а за живота, който чезне. Има разлика.“ Четири години след „Времеубежище“ Георги Господинов представя „Градинарят и смъртта“ – първата си книга след Международната награда „Букър“ (2023).

Виж всички