Столична библиотека

Вижте още

Програма на Детски център на Столична библиотека за месец февруари 2024 г.

Вижте още

40 години филиал „Люлин“ на Столична библиотека

Вижте още

Към каталога на библиотеката

Е-услуги

Е-резервиране на книги

Събития

Николай Терзийски – разказвач на октомври в Столична библиотека

Един от най-обичаните млади, но вече утвърдени автори ще гостува в Литературния клуб на Столична библиотека (пл. „Славейков“ 4) в поредицата „Разказвач на месеца“ на 16 октомври 2024 г. (сряда) от 18:30 ч. Той ще бъде представен от литератора, поет и преподавател в Нов български университет доц. Йордан Ефтимов, ще чуем откъси от негови творби, ще разберем с какво се занимава в момента и какво ново да очакваме от него. Николай Терзийски е роден е през 1983 г. в Смолян. Завършва журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 2005 г., две години по-късно получава магистърска степен от Философския факултет на университета. От началото на 2003 г. работи като журналист в продуцентска компания „Седем-осми“. От ноември 2019 г. е сценарист на предаването „Вечерта на Иван Кулеков“ по телевизия „7/8 ТВ“ и втори водещ на рубриката „Ex Libris“, в която гостуват някои от най-популярните съвременни български писатели. През 2014 г. създава интернет блога „Терзилъци“, в който публикува свои произведения – кратки и средно дълги разкази, хумористични есета, политическа сатира, публицистика, ревюта за книги. Дебютният му роман „Отлъчване“ излиза на книжния пазар през юни 2017 г. Избран е от интернет сайта „Аз чета“ за една от десетте най-важни книги, издадени на български език през 2017 г. „Отлъчване“ печели голямата награда в категория проза от Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ 2018. Романът е и в краткия списък на номинациите за наградите „Перото“, за принос към българския литературен контекст, в категория „дебют“. През март 2019 г. излиза вторият му роман, озаглавен „Хроники на неведомото“. Той е сред шестте книги, номинирани за „Роман на годината 2020“ – Националната литературна награда на Национален дарителски фонд „13 века България“. Романът има номинация и за Годишните награди на Портал Култура – в раздел „Проза“. През март 2022 г. излиза третият роман на Николай Терзийски – „Звезди под клепачите“. С тази книга той печели „Национална награда Христо Г. Данов“ в раздел „Българска художествена литература“ – за принос в националната книжовна култура. Освен това романът получава номинации за наградите: „Перото“, за принос към българския литературен контекст, в категория „проза“; „Хеликон“ за нова българска художествена проза; „Роман на годината 2023“ – на Национален дарителски фонд „13 века България“; „Елиас Канети“ 2023 за белетристика; Предложения за българска номинация за Награда за литература на Европейския съюз 2024 – кратък списък. Текстове и разкази на Николай Терзийски са публикувани в редица сборници, списания и антологии, сред които сп. „Съвременник“, сп. „Страница“, алманах „Огоста 2021“, сб. „Весела книга за Софийския университет“, сб. „Нашата Коледа“, сб. „Любовта за напреднали”, „Спектър на земните звуци“, (антология на лауреатите на конкурса „Южна пролет“), сб. „Нашата Коледа 2“.

ХХ юбилеен Национален Kоледен литературен ученически конкурс за есе на тема „ДОБРОТО В НАС И ОКОЛО НАС"

Георги Гаврилов – поет на октомври в Столична библиотека

На 8 октомври 2024 г. (вторник) в 18:30 ч. Литературният клуб на Столична библиотека ще посрещне в поредицата си „Поет на месеца” един от най-интересните млади поети, който впечатлява и с разнообразната си дейност. Физик по професия, той е също издател, редактор, музикант и мениджър на пространството за култура и литература „Светофар”. За представянето му ще допринесат Анна Лазарова, също впечатляващ глас в младата ни поезия, както и приятелите на Георги от неговата група „Насаме” (освен Георги Гаврилов – китара, в нея са Веселин Викьов-Вазу – барабани, Иван Петров – бас, Карел Маринович – китара, вокал, Кирил Коев – китара, вокал). Георги Гаврилов е роден на 15 юни 1991 г. в София. Учил е английски, френски и унгарски. Следва специалност „Физика“ в СУ „Св. Климент Охридски”, а след това и магистратура „Физика на ядрото и елементарните частици”. Автор е на четири стихосбирки и множество публикации: в електронното списание за литература „Кръстопът”, „Литературен вестник”, в.“Еволюция“, в. „24 часа”, списанията „Море”, „Страница”, „Жената днес“, „Ах, Мария“, „Лик“ и др. Съставител е на сборника „Поезия срещу войната“ (Scribens, 2022), включващ текстове на 101 автори от България и чужбина с благотворителна цел в помощ на бежанците от Украйна. Стихове на Георги Гаврилов са преведени на турски, арабски, бенгалски, испан-ски, френски, немски, английски, румънски, хърватски, виетнамски, беларуски, черно-горски. Георги е един от основателите на пространствата за литература и култура „Хралупата“ (София, ул. „Стефан Караджа” 22) и „Светофар“ (София, пл.”.Славейков” 7). Управител на Издателство Scribens. Книги: „Корабен дневник на книжната лодка” (ИК „Знаци”, 2015) „Пиета” (ИК „Знаци”, 2016) „Сините часове“ (ИК „Знаци“, 2019) „Последният Буенос Айрес“ (ИК „Знаци“, 2023) Награди: Национален конкурс за поезия „Море” 2014 (Бургас) – Голяма награда – издаване на стихосбирка („Корабен дневник на книжната лодка”); Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев” 2014 (Стара Загора) – второ място; Национален студентски литературен конкурс „Боян Пенев” (Шумен) 2015 – второ място; Национален литературен конкурс за студентско творчество „Георги Черняков“ 2015 – второ място; „Бронзов Пегас” (голямата награда) на конкурса за дебютна литература „Южна пролет“, 2016 (за „Корабен дневник на книжната лодка”); Специална награда на Сдружението на Българските Писатели на Националния конкурс за поезия „Христо Фотев”, 2016 (за „Корабен дневник на книжната лодка”); Национален конкурс за поезия „Добромир Тонев”, 2016 – второ място; Годишната награда на Академия Liber за книга с поезия за 2015 г. в раздел „Концептуален поетичен дебют“ (2016 г.). Национален литературен конкурс за поезия и проза „…Накрай света” 2019 – първо място.

Не е ясно каква част от многобройната аудитория на едни от най-гледаните предавания по Българската национална телевизия История.бг, Библиотеката, Денят започва с култура и др. знаят, че човекът, който така сладкодумно и ерудирано им говори от екрана, се изявява не по-малко добре и в писаното слово. Преводаческото дело на Георги Ангелов е внушително и обхваща близо 55 заглавия от произведения на автори, сред които личат имената на влезлите вече в канона Антоан дьо Сент-Екзюпери, Жан Жьоне, Йожен Йонеско, Мирча Елиаде, Жорж Батай, Мишел Турние, Исмаил Кадаре, но и най-актуални като Давид Фоенкинос, Фредерик Бегбеде, Джонатан Лител и Андрей Макин. Как успява той да се справи с огромната по обем работа, която тези две професии изискват от истински отдадените на тях и същевременно да запази бохемския си чар, предстои да разберем на 3 октомври 2024 г. (четвъртък) от 18:30 в Литературния клуб на Столична библиотека (пл. „Славейков“ 4), когато в поредицата „Преводач на месеца“ ще бъде подложен на разпит от чаровната Александра Гюзелева-Шани, с която неведнъж са делили телевизионния екран.

Виж всички събития

Новини

01.10.2024

Библиобусът на Столична библиотека посети НЧ „Алеко Константинов“

По покана на British Lab Sofia и на читалище „Алеко Константинов“ в неделния следобед мобилната библиотека беше част от инициативата на Езиковия център, който раздаде сертификатите на Университета Кеймбридж на своите въпитаници.Ние им подарихме безплатни читателски карти за ползване богатите ресурси на Столична библиотека и ги поканихме да разгледат разнообразната сбирка от книги в Библиобуса.

17.09.2024

Паметна вечер за кмета инж. Иван Иванов и 10-те златни години на София при неговото управление

По случай Деня на София – 17 септември, в Столична библиотека се състоя представяне на фотодокументалната изложба с архивни документи, ценни издания, постери; кръгла маса и филм, посветени на делото и драматичния житейски път на бележития градоначалник на столицата инж. Иван Иванов. Експозицията откриха директора на Библиотеката на София г-жа Юлия Цинзова и председателят на ДА „Архиви“ доц. д-р Михаил Груев. Гостите и участниците в кръглата маса с интерес разгледаха тематичната изложба с оригинални документи и редки книги. За златните години на София и успехите в сферата на културата, образованието и социалните дейности при управлението инж. Иван Иванов говориха участниците в кръглата маса с модератор Катя Зографова. Между тях бяха проф. Кирил Топалов, д-р Ивайло Начев, Станислав Колев, доц. Юлия Йорданова-Панчева, Марио Мишев, наследниците на инж. Иван Иванов, както и авторите на филма „Кметът“ Адела Пеева и Антоний Дончев. След оживената дискусия бе прожектиран самият филм, който накара публиката отново да съпреживее трагичната съдба на големия българин, посветил живота си на просперитета на столицата и столичани.

03.09.2024

Успешен финал на юбилейния десети сезон на кампанията „Зелени библиотеки 2024“

Последните летни дестинации на знаковата кампания на Столична библиотека „Зелени библиотеки“ бяха в Борисовата градина и парк „Възраждане“. За доброто настроение на публиката допринесоха изпълненията на ДВГ „Палави ноти“ и Essence DanceSport & Art Academy, ненадминатият саксофонист Иван Бороджиев очарова малки и големи, авторите Нинко Кирилов, Ангел Игов и Хайри Хамдан представиха свои нови стихове. Много от редовните ни читатели донесоха книги и се включиха в популярната ни инициатива „Споделени книги – вземи, прочети, върни“, най-новата ни фотодокументална изложба „Любопитната София“ разкри на посетителите интересни факти за миналото на столицата. Столична библиотека спечели над 240 нови читатели от 2-те последни локации. Очакваме новите ни читатели в нашите библиотечни пространства на пл. „Славейков“ и филиалите ни, за да изберат интересни книги за вкъщи. Очаквайте есенните литературни и арт инициативи на Столична библиотека!

Виж всички новини

Нови издания

Последния пчелар

След повече от десет години, откакто светът е рухнал, Саша Севърн се завръща в родния си дом с една цел – да открие проучването, което баща й, Последния пчелар, е скрил, преди да бъде арестуван. Там Саша се сблъсква с група хора, заселили се в тихата идилична ферма. Макар първоначално да се чувства застрашена, групата скоро се превръща в нейно новооткрито семейство, като й предлага нещо, което й е липсвало, откакто баща й го няма – сигурност и надежда. Може би е време да забрави за заровените във фермата семейни тайни и да започне да мисли за бъдещето. Но точно когато започва да усяда в новия си живот, Саша вижда невъзможното. Тя зърва медоносна пчела, която се смята за вече изчезнала. Хората, които твърдят, че са забелязали пчели, са заглушавани и осмивани по причини, които Саша не може да разбере, макар да не може да се отърси от чувството, че тази невъзможна пчела е свързана с проучването на баща й. Борбата да разкрие истината може да разбие и без това крехката й сигурност, както и да заплаши живота на новите й приятели – а може и да спаси всички. „Последния пчелар“ е история за почитането на семейството, изследването на истината, противопоставяща се на силата, и за триумфа на надеждата пред лицето на отчаянието.

Весталка на операта

Книгата „Весталка на операта“ е художествен анализ на най-добрите роли на оперната дива Райна Кабаиванска. По повод юбилея на българската прима авторът създава тази книга. Искрен дар, трогателен и етичен жест на преклонение пред огромното дело на великата певица и знаменит педагог. Очевидно е, че от години се е подготвял, събирайки матерали, прослушвайки много записи, описвайки роли, изяви, включително и собствени впечатления, анализи и мнения. Много ценна е и подробната дискография, чудесна - идеята му за редовете, написани с искрена обич от нейни ученици, които прибавят ефектен щрих в книгата.

Нощната къща

Когато гласовете се обаждат, не отговаряй Кралят на скандинавското крими Ю Несбьо ни поднася първия си хорър роман, с който отново демонстрира неизчерпаемия си талант за поглъщащи истории, запомнящи се герои и шокиращи развръзки. „Нощната къща“ е неговата хипнотизираща, многопластова и непредвидима интерпретация на класическия хорър жанр. След трагичната смърт на родителите си, загинали при пожар, четиринайсетгодишният Ричард Ълавд отива да живее при леля си и чичо си в малкото забутано градче Балантайн. Момчето бързо си спечелва славата на аутсайдер и когато негов съученик на име Том потъва вдън земя, всички подозират, че за изчезването му е виновен именно Ричард. Никой не вярва на сякаш взетата от филм на ужасите история как слушалката в телефонна кабина накрай града е засмукала Том. Никой освен чаровната му съученичка Карън. Тя го насърчава да проследи уликите, по които полицията отказва да работи. Номерът, набран от Том в телефонната кабина, отвежда Ричард до изоставена къща вдън гората. Зад прозореца се мярва страховито лице. И в ухото на Ричард зашепва злокобен глас… Тя ще изгори. Жената, която обичаш, ще изгори. И ти си безсилен да го предотвратиш. Когато още един негов съученик изчезва, Ричард трябва да намери начин да докаже невинността си и да запази здравия си разум, докато се бори с гибелната тъмна магия, овладяла Балантайн. От друга страна, Ричард може би не е най-надеждният разказвач на собствената си история… „Несбьо не губи време – ужасът започва мигновено. И оттам насетне не спира да се обажда…“ – Джош Малерман, автор на „Кутия за птици“

Талантливият мистър Рипли

Том Рипли, болезнено амбициозен млад човек, пренебрегван от околните, се озовава в трескавия свят на Манхатън. Тук той среща заможен индустриалец, който го наема да върне сина му, плейбоя Дики Грийнлийф, отдал се на безцелен живот в Италия. Много скоро безгрижното съществуване на Дики дотолкова пленява Том, че се превръща в обсесия - до степен, че пожелава да заеме мястото му... Балансирайки брилянтно между героичното и демоничното, Патриша Хайсмит създава образа на ловкия измамник и социопат Том Рипли - герой на още четири последвали романа. Превърнал се в класика, Талантливият мистър Рипли вдъхновява Антъни Мингела да заснеме едноименния филм с Мат Деймън и Гуинет Полтроу в главните роли. "Патриша Хайсмит създава един собствен свят - свят клаустрофобичен и ирационален, дверите на който прекрачваме всеки път с чувството, че сме лично заплашени и уязвими."Греъм Грийн "Най-зловещата и странно притегателна поредица в жанра на криминалния роман, появявала се някога."Марк Харис, Entertainment Weekly "Патриша Хайсмит ни кара да преоценим границата между разум и лудост, нормално и анормално, като ни изкушава да споделяме коварните замисли на героя ?."Мичико Какутани, New York Times "Том Рипли е един от най-интересните герои в световната литература."Антъни Мингела

Екстазис

„Обичам книги, написани с усет към езика. Книги, които те примамват с тънкия опиум на разказването, където няма случайна дума и всеки ред отключва нови врати и сетива. В точката, от която говори невидимият разказвач – събирач на последни дихания, се срещат смърт и любов, меланхолия и ирония, страх и утешение. И една увличаща лична история сред чуждите истории за край. Отдавна не бях чел така изящно написана книга като „Екстазис“ на Радослав Бимбалов.“Георги Господинов „Потънете в „Екстазис“. Обещавам - ще се почувствате добре. Даже отлично ще се почувствате. Толкова отлично, че – сигурен съм - ще се тюхкате защо е свършило това романно екстази. И тогава – вече пристрастени, може да се върнете и да го прочетете отново.“Митко Новков Очите ти са пускали сълзи, рисувал си мустаци с химически молив, парил си устни в гореща супа, падал си от череша, ял си шамари, пукал си балон, духал си глухарче, губил си разсъдък, редял си възбудени думи, засмуквал си чужд език. Имаш доказателства, че те е имало. Аз нямам. Казвам се Михаил. Работя за този, който е създал всичко. Събирам последните дихания на умиращи хора. Разбрах защо са му. И ще ви кажа. Михаил е вляво, на място, където няма спомени, чувства и имена. Задачата му е да събира и съхранява последния дъх на умиращите хора. Но понякога дори вляво се случва нещо, което променя правилата завинаги. Кое е това, което може да победи смъртта и да обърка дори създателя?

Градинарят и смъртта

Баща ми беше градинар. Сега е градина.Историята на един баща, един син и едно последно разсъмванe – милостива и безмилостна едновременно. „Тази книга няма лесен жанр – пише Георги Господинов, – тя трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман – има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада – баща ми. Сега миналото се пропуква тихо и започва да се срутва върху мен с всичките си следобеди. Не книга за смъртта, а за живота, който чезне. Има разлика.“ Четири години след „Времеубежище“ Георги Господинов представя „Градинарят и смъртта“ – първата си книга след Международната награда „Букър“ (2023).

Виж всички