Столична библиотека

Вижте още

Програма на Детски център на Столична библиотека за месец февруари 2024 г.

Вижте още

Към каталога на библиотеката

Е-услуги

Е-резервиране на книги

Събития

С Деян Енев по следите на изгубената поезия

На 15 януари 2025 г. Литературният клуб на Столична библиотека навършва десет години от създаването си. На следващия ден навлизаме в единадесетата със силно начало – представянето на един от най-популярните и обичани съвременни български разказвачи като поет в поредицата „По следите на изгубената поезия”. След Елена Алексиева, Владимир Зарев и Цанко Лалев, Деян Енев на свой ред ще разкрие доколко поетичните му занимания са случайност, един вид „грешка на растежа”. Това ще се случи на 16 януари 2025 г. (четвъртък) от 18:30 ч. в Литературния клуб на Столична библиотека с участието на известния поет, който пък е прегрешавал и с проза, Бойко Ламбовски. Деян Енев (Деян Енчев Попов) е роден на 11 август 1960 г. в София. Завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“.Женен, с две деца. Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ „Комуна“, учител. Бил е журналист в „Марица”, „Новинар”, „Експрес”, „Отечествен фронт”, „Сега” и „Монитор”. Зад гърба си има над 3 000 журналистически публикации – интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Две години е работил като копирайтър в рекламна агенция. През 2010 г. в СУ „Св. Климент Охридски” е участвал като лектор в курса по творческо писане, организиран със съдействието на издателя Георги Гроздев.През 2012 г. бе лектор в юбилейното пето издание на семинара по творческо писане, организиран от фондация „Елизабет Костова” в СозополПонастоящем е колумнист в „Портал Култура”. Издал е двайсет и три книги. Сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга «Южна пролет»; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК “Христо Ботев”, преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997, 2017), "Ези-тура" (1999, 2000, 2014) - Националната награда за българска художествена литература “Хр. Г. Данов” и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) – Голямата награда за нова българска проза “Хеликон”; „Градче на име Мендосино” /2009/, Национална литературна награда „Милош Зяпков”, номиниран за наградата „Хеликон”; „7 коледни разказа” (2009); „Българчето от Аляска. Софийски разкази” /2011, 2012/; „Внукът на Хемингуей” (2013); „Гризли” (2015), номинирана за „Хеликон”, носител на наградата „Перото”; „Християнски разкази” (2016); „Мария” – 55 разказа и 2 новели, подбор и послеслов Светлозар Игов (2016), носител на наградата „Перото” ; „Дърводелецът” (2017) , номинирана за наградата „Перото”; „Лала Боса”, (Изд. „Рива”, 2019), сборник разкази; „Шейсет разказа” (Изд. „Жанет 45”, 2023), носител на първа награда в конкурса „Йордан Радичков”. Есета: „Малката домашна църква. Съвременни притчи” (2014); „По закона на писателя” (2015) Очерци за писатели:„Хора на перото” (2009) Християнски есета:„Народ от исихасти” (2010) Поезия: „Стихотворения” (2012) – Национална награда за поезия „Николай Кънчев” Сборникът му с избрани разкази “Всички на носа на гемията” претърпя четири издания (Изд. “Фама”, 2005; Изд. “Фабер”, 2007; Изд. “Сиела”, 2009 , Изд. „Рива”, 2019) Лауреат на голямата награда „Златен ланец” на в. „Труд” за къс разказ през 2006 г.Лауреат на Националната награда „Чудомир” за къс хумористичен разказ (2015)Двукратен лауреат на Националната награда „Йордан Радичков” за сборника с разкази „Лала Боса” (2020) и „Шейсет разказа” (2024)Носител на Националната награда „Йордан Йовков” (2020)Носител на орден „Св. св. Кирил и Методий” първа степен (2016) През 2008 г. австрийското издателство „Дойтике” издаде в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие „Цирк България”. Преводът е дело на Норбърт Рандов и Катрин Цемрих, послесловът и съставителството - на Димитър Динев. През август 2010 лондонското издателство „Портобело” публикува на английски сборника му с избрани разкази „Цирк България”. Преводът е дело на живеещата в Единбург българска писателка Капка Касабова. Изданието влезе две поредни години (2010, 2011) в дългата листа на най-престижния конкурс в света за сборник с разкази на английски език „Франк О’ Конър”. През септември 2023 италианското издателство „Ботега” издаде сборника му „Всички на носа на гемията” в превод на Джорджа Спадони под заглавие „Circo Bulgaria”. Книгата спечели наградата „Полски Кот” за най-добър превод на италиански на книга, написана на славянски език. Снимка: Борислав Николов

Ново януарско издание на лекторията „Светът на физиката на живо“

Столична библиотека, катедра „Физика“ към Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“ и сп. „Светът на физиката“ към Съюза на физиците в България представят първото за тази година издание на популярната лектория „Светът на физиката на живо“. На 14 януари от 17:30 ч. в Американския център на библиотеката доц. д-р Борислав Павлов ще изнесе лекция на тема „70 години от основаването на ЦЕРН и 25 години пълноправно членство на България в организацията“. ЦЕРН е лидиращата в света лаборатория в областта на физиката на елементарните частици. През 2024 г. отбелязахме 70 години от основаването на ЦЕРН и 25 години от пълноправно членство на България в организацията. В лекцията ще бъде представена кратка история на ЦЕРН, ще се отбележат важните научни открития, направени там, и българското участие в иновативните изследвания. „Светът на физиката на живо“ е цикъл от ежемесечни публични лекции на известни учени и изследователи – настоящи и бъдещи автори на сп. „Светът на физиката“, които ще представят концептуални и актуални научни открития и влиянието им върху съвременния начин на живот на човечеството. Очаквайте всеки втори вторник на месеца от 17:30 ч. лекторията „Светът на физиката на живо“ в Американския център на Столична библиотека. Лекциите са научнопопулярни и всеки, който се интересува от Света на физиката, е наш очакван гост.

Едвин Сугарев отбелязва 70-годишния си юбилей в Столична библиотека с премиера на новата си книга „Тезей в лабиринта“

Поетът и публицист Едвин Сугарев ще отбележи 70-ия си юбилей с представяне на поетичния сборник „Тезей в лабиринта“ на 27 декември от 18:30 часа в Американския център на Столична библиотека. Стихосбирката с редактор изтъкнтият български поет и белетрист Борис Христов съдържа 72 нови стихотворения. Книгата ще представят Силвия Чолева и Красимир Илиев. Едвин Сугарев завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1978 г. До 2010 г. работи като научен сътрудник в Института за литература при БАН, бил е народен представител във 7-ото ВНС, 36-ото и 37-ото НС, посланик на България в Монголия и Индия. Бил е редактор на самиздатския алманах „Мост“ (1989), един от основателите и главен редактор е на седмичника „Литературен вестник“ в периода 1991 – 1997 и 2002 – 2010. Той е доктор на науките (1985) и доктор на филологическите науки (2009). Автор е на над 30 стихосбирки, от които 4 издадени в САЩ, една в Унгария и една в Сърбия, три книги с проза, също на 4 книги с приказки, три от които издадени във Франция, на осем публицистични книги, както и на стотици статии в периодичния печат. На гърба на „Тезей в лабиринта“, посветена на учителя по поезия и кураж на Едвин Сугарев – Борис Христов, има едно негово стихотворение в чест на юбиляра: „Но след поредната война Читалнята отново ще е пълнаи хората, макар и слепи,ще ровят в книгите с наивната увереност,че ще открият в тях Причината“.

Коледа в Столична библиотека 2024

Виж всички събития

Новини

15.01.2025

240 г. от рождението на Якоб Грим във филиал „Студентски"

Филиал „Студентски" на Столична библиотека отбеляза 240 г. от рождението на Якоб Грим (04.01.1785 – 20.09.1863), немски учен германист и фолклорист. Заедно с брат си Вилхелм създават и издават сборници с приказки, наречени „Приказки на братя Грим". Децата от частна детска градина „Албертино" посетиха Филиала и след като прочетоха „Жабокът-цар или железният Хайнрих" изработиха арт книжка по приказката.

11.01.2025

Стар акумулатор за нов автоматичен дефибрилатор за Столичната библиотека

Как, защо и къде, може да откриете тук: https://firstaid.bg/…/%d0%b4%d0%b5%d1%84%d0%b8%d0%b1%d1%80…/ Кампания за набиране на средства и закупуване на автоматичен външен дефибрилатор и обучение в Столичната библиотека. Период за изпълнение: декември 2024 – текущ Можете да донесе своя стар акумулатор в София, в Училище по първа помощ на адрес кв. Красно Село, ул. Княгиня Клементина 34, партерен етаж от дясно на сградата след предварителна уговорка по телефон или имейл! Може да оставите употребените акумулатори и в книжарницата на издателство Кибеа в гр. София, ул. “Хан Крум” 15 всеки работен ден от 10.30 до 18.30 часа, както и всяка събота от 11.00 до 16.00 часа. Ако нямате възможност да ги донесете лично, може да изпратите акумулатор и по куриер за Ваша сметка до гр. София, Офис Еконт София парк Получател: Александър Манушев Телефон: 0897 802 302.

20.12.2024

Коледни подаръци от Столична библиотека за малчуганите от ЦНСП „Детство“

Вече втора година екип на Столична библиотека предколедно гостува в Центъра за настаняване от семеен тип „Детство“ на фондация „За нашите деца“. Колегите отново бяха приятно удивени от прекрасните комфортни условия за живеене на децата, от специализираните грижи, които се предоставят от високо квалифицирания персонал, както и от креативните занимания на малките жители на Дома. Малчуганите получиха от Библиотеката богато илюстровани детски книжки на коледна тематика, албуми за оцветяване и атрактивни образователни и занимателни игри. Децата от Дома често посещават Детския център на Столична библиотека и с интерес се включват в заниманията на детските арт ателиета и в други инициативи и игри. Надяваме се, че и през новата 2025 г. ще срещнем с тях на „наша територия“ в Детския Център!

Виж всички новини

Нови издания

Последния пчелар

След повече от десет години, откакто светът е рухнал, Саша Севърн се завръща в родния си дом с една цел – да открие проучването, което баща й, Последния пчелар, е скрил, преди да бъде арестуван. Там Саша се сблъсква с група хора, заселили се в тихата идилична ферма. Макар първоначално да се чувства застрашена, групата скоро се превръща в нейно новооткрито семейство, като й предлага нещо, което й е липсвало, откакто баща й го няма – сигурност и надежда. Може би е време да забрави за заровените във фермата семейни тайни и да започне да мисли за бъдещето. Но точно когато започва да усяда в новия си живот, Саша вижда невъзможното. Тя зърва медоносна пчела, която се смята за вече изчезнала. Хората, които твърдят, че са забелязали пчели, са заглушавани и осмивани по причини, които Саша не може да разбере, макар да не може да се отърси от чувството, че тази невъзможна пчела е свързана с проучването на баща й. Борбата да разкрие истината може да разбие и без това крехката й сигурност, както и да заплаши живота на новите й приятели – а може и да спаси всички. „Последния пчелар“ е история за почитането на семейството, изследването на истината, противопоставяща се на силата, и за триумфа на надеждата пред лицето на отчаянието.

Весталка на операта

Книгата „Весталка на операта“ е художествен анализ на най-добрите роли на оперната дива Райна Кабаиванска. По повод юбилея на българската прима авторът създава тази книга. Искрен дар, трогателен и етичен жест на преклонение пред огромното дело на великата певица и знаменит педагог. Очевидно е, че от години се е подготвял, събирайки матерали, прослушвайки много записи, описвайки роли, изяви, включително и собствени впечатления, анализи и мнения. Много ценна е и подробната дискография, чудесна - идеята му за редовете, написани с искрена обич от нейни ученици, които прибавят ефектен щрих в книгата.

Нощната къща

Когато гласовете се обаждат, не отговаряй Кралят на скандинавското крими Ю Несбьо ни поднася първия си хорър роман, с който отново демонстрира неизчерпаемия си талант за поглъщащи истории, запомнящи се герои и шокиращи развръзки. „Нощната къща“ е неговата хипнотизираща, многопластова и непредвидима интерпретация на класическия хорър жанр. След трагичната смърт на родителите си, загинали при пожар, четиринайсетгодишният Ричард Ълавд отива да живее при леля си и чичо си в малкото забутано градче Балантайн. Момчето бързо си спечелва славата на аутсайдер и когато негов съученик на име Том потъва вдън земя, всички подозират, че за изчезването му е виновен именно Ричард. Никой не вярва на сякаш взетата от филм на ужасите история как слушалката в телефонна кабина накрай града е засмукала Том. Никой освен чаровната му съученичка Карън. Тя го насърчава да проследи уликите, по които полицията отказва да работи. Номерът, набран от Том в телефонната кабина, отвежда Ричард до изоставена къща вдън гората. Зад прозореца се мярва страховито лице. И в ухото на Ричард зашепва злокобен глас… Тя ще изгори. Жената, която обичаш, ще изгори. И ти си безсилен да го предотвратиш. Когато още един негов съученик изчезва, Ричард трябва да намери начин да докаже невинността си и да запази здравия си разум, докато се бори с гибелната тъмна магия, овладяла Балантайн. От друга страна, Ричард може би не е най-надеждният разказвач на собствената си история… „Несбьо не губи време – ужасът започва мигновено. И оттам насетне не спира да се обажда…“ – Джош Малерман, автор на „Кутия за птици“

Талантливият мистър Рипли

Том Рипли, болезнено амбициозен млад човек, пренебрегван от околните, се озовава в трескавия свят на Манхатън. Тук той среща заможен индустриалец, който го наема да върне сина му, плейбоя Дики Грийнлийф, отдал се на безцелен живот в Италия. Много скоро безгрижното съществуване на Дики дотолкова пленява Том, че се превръща в обсесия - до степен, че пожелава да заеме мястото му... Балансирайки брилянтно между героичното и демоничното, Патриша Хайсмит създава образа на ловкия измамник и социопат Том Рипли - герой на още четири последвали романа. Превърнал се в класика, Талантливият мистър Рипли вдъхновява Антъни Мингела да заснеме едноименния филм с Мат Деймън и Гуинет Полтроу в главните роли. "Патриша Хайсмит създава един собствен свят - свят клаустрофобичен и ирационален, дверите на който прекрачваме всеки път с чувството, че сме лично заплашени и уязвими."Греъм Грийн "Най-зловещата и странно притегателна поредица в жанра на криминалния роман, появявала се някога."Марк Харис, Entertainment Weekly "Патриша Хайсмит ни кара да преоценим границата между разум и лудост, нормално и анормално, като ни изкушава да споделяме коварните замисли на героя ?."Мичико Какутани, New York Times "Том Рипли е един от най-интересните герои в световната литература."Антъни Мингела

Екстазис

„Обичам книги, написани с усет към езика. Книги, които те примамват с тънкия опиум на разказването, където няма случайна дума и всеки ред отключва нови врати и сетива. В точката, от която говори невидимият разказвач – събирач на последни дихания, се срещат смърт и любов, меланхолия и ирония, страх и утешение. И една увличаща лична история сред чуждите истории за край. Отдавна не бях чел така изящно написана книга като „Екстазис“ на Радослав Бимбалов.“Георги Господинов „Потънете в „Екстазис“. Обещавам - ще се почувствате добре. Даже отлично ще се почувствате. Толкова отлично, че – сигурен съм - ще се тюхкате защо е свършило това романно екстази. И тогава – вече пристрастени, може да се върнете и да го прочетете отново.“Митко Новков Очите ти са пускали сълзи, рисувал си мустаци с химически молив, парил си устни в гореща супа, падал си от череша, ял си шамари, пукал си балон, духал си глухарче, губил си разсъдък, редял си възбудени думи, засмуквал си чужд език. Имаш доказателства, че те е имало. Аз нямам. Казвам се Михаил. Работя за този, който е създал всичко. Събирам последните дихания на умиращи хора. Разбрах защо са му. И ще ви кажа. Михаил е вляво, на място, където няма спомени, чувства и имена. Задачата му е да събира и съхранява последния дъх на умиращите хора. Но понякога дори вляво се случва нещо, което променя правилата завинаги. Кое е това, което може да победи смъртта и да обърка дори създателя?

Градинарят и смъртта

Баща ми беше градинар. Сега е градина.Историята на един баща, един син и едно последно разсъмванe – милостива и безмилостна едновременно. „Тази книга няма лесен жанр – пише Георги Господинов, – тя трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман – има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада – баща ми. Сега миналото се пропуква тихо и започва да се срутва върху мен с всичките си следобеди. Не книга за смъртта, а за живота, който чезне. Има разлика.“ Четири години след „Времеубежище“ Георги Господинов представя „Градинарят и смъртта“ – първата си книга след Международната награда „Букър“ (2023).

Виж всички