Столична библиотека

Вижте още

Програма на Детски център на Столична библиотека за месец февруари 2024 г.

Вижте още

Към каталога на библиотеката

Е-услуги

Е-резервиране на книги

Събития

Паметна вечер „Живот и творчество на Милка Петрова-Коралова“, посветена на 120-та годишнина от рождението й

На 24 септември 2026 г. от 18:00 ч. в Мраморното фоайе на Столична библиотека ще се състои паметна вечер, посветена на 120 от рождението на Милка Петрова-Коралова Милка Петрова-Коралова е известна българска филоложка, писателка и издателка през 30-те и 40-те години на ХХ век, изключително образована, културна и модерна жена. Преподавателка по френски език и литература, член на Дружеството на детските писатели и на Клуба на жените писателки, тя е автор, редактор и издател на книги за деца и юноши. Поради ранната й кончина не успява да разгърне напълно таланта си на автентичен творец. Най-известната й книга вчетири самостоятелни части (своеобразна тетралогия) е "Сама по света", издавана и преиздавана в миналото и в последните десет години. По свидетелство на литературната критика това е истински романтичен приключенски роман-пътепис, любим на деца и родители. И преди години, и днес.

Столична библиотека представя за празника на столицата фотодокументална изложба „Наградата на София за литература 1942 – 2025“

По случай Деня на София – 17 септември, Столична библиотека представя нова фотодокументална изложба „Наградата на София за литература 1942 – 2025“. Тя ще се открие на 16 септември от 11:00 ч. в Мраморното фоайе на централната сграда на Библиотеката на София. Оригиналната експозиция проследява пътя на едно от най-значимите литературни отличия на столицата „Наградата на София“ от неговото създаване през 1942 г. до днешните му носители. Зад тази идея стои визията на инж. Иван Иванов, дългогодишен кмет на София, за град, който не само се развива, но и пази паметта за своите духовни създатели. Първият носител на наградата е Тодор Влайков през 1942 г. Две години по-късно отличието получава Кирил Христов за „Затрупана София“ – творба, в която самият град се превръща в култов образ и свидетел на времето. През десетилетията следват имената на значими творци като Павел Вежинов, Александър Муратов, Богомил Райнов, Вера Мутафчиева, Матей Шопкин, Иван Радоев и още десетки автори, оставили ярка следа в българската литература. Сред по-новите носители са емблематични творчески личности - писатели, поети, преводачи, публицисти, литературни изследователи: Георги Данаилов, Марко Семов, Елинка Бояджиева, Валери Стефанов, Георги Господинов, Теодора Димова, проф. Божидар Манов, Александър Шпатов, Милен Русков, Мирела Иванова, Цочо Бояджиев, Тони Николов, Виктор Топалов, Яна Букова и др. Това е не само среща с книги и автори, с времето, което се променя, и с онова, което остава. Събрани заедно, тези имена разказват не просто историята на една награда, но и очертават литературния портрет на София – град, който през годините е бил вдъхновение, сцена и дом за поколения български писатели[P1] , станали част от уникалния културен код на столицата. Посетителите могат да видят във витрините редки издания на наградените произведения от носителите на „Наградата на София“. Сред тях се открояват първото издание на първата наградена книга – „Преживяното“ (част 3 -„Гимназист в София“) от Тодор Влайков, както и първото издание на „Затрупана София“ от Кирил Христов – екземпляр от личната библиотека на Симеон Радев с автограф от автора. Освен книгите на наградените автори в изложбата са представени и ценни броеве на списанията „Сердика“ и „София“, посветени на живота на столицата през първата половина на XX век, като повечето от периодичните издания са цифровизирани и са в свободен достъп на дигитална платформа „Сердика“ на Столична библиотека. Експозицията „Наградата на София за литература 1942 – 2025“ може да бъде разгледана от 16 до 26 септември т.г.

Филиал „Сердика“ на Столична библиотека участва в новото издание на популярния КвАРТал Фестивал

Този септемврийски уикенд каним столичани да открият на София през нейната история и интересни книги, а децата да се радват на атрактивни и креативни занимания. За възрастните интерес ще представлява изложбата „София – направете я красива, и нека тя е новата ни столица!“ – с емблематични изгледи, снимки и истории за култови места и сгради в града от миналото, както и за разрастването на Столична община през 1938 г. Най-малките могат да се включат в творчески работилници, игри с магнитен конструктор, пъзели и оцветяване. А през целия уикенд посетителите могат да вземат едногодишна безплатна читателска карта. Програма: 18.09 (петък) 11:00–14:00 - Творческа работилница „Направи си сам книгоразделител“ 16:00–18:00 - Игри с магнитен конструктор, пъзели и оцветяване 19.09(събота) 11:00–14:00 - Игри с магнитен конструктор, пъзели и оцветяване 16:00–18:00 - Творческа работилница „Направи си сам детска книга“

Премиера на втората серия от документалния филм за американския писател Ърнест Хемингуей

На 21 септември т.г. от 17:30 ч. в Американския център ще се прожектира вторият епизод от трисерийния биографичен документален филм за живота и творчеството на Ърнест Хемингуей (1899–1961), един от най-великите и влиятелни писатели на Америка, носител на Нобелова награда за литература (1954). Филмът на Кен Бърнс и Лин Новик разкрива блестящия, амбициозен,харизматичен и сложен човек, стоящ зад мита и изкуството, което е създал. Филмът е на английски език и с английски субтитри, с възможност за превод на субтитрите на български.

Виж всички събития

Новини

21.09.2026

Филиал „Сердика“ на „КвАРТал Фестивал 2026: Бъдещето на Стария град‘‘

С много усмивки и настроение приключи участието на филиал „Сердика“ в тазгодишния КвАРТал Фестивал. Посетителите имаха възможност да разгледат изложбата „София- направете я красива и нека тя е новата ни столица"- с емблематични изгледи, снимки и истории за култови места и сгради. Специално участие в събитието взе авторката Боряна Бърборана, която представи своите книжки за „Зайчето Храбър". Боряна Центер е автор с писателски псевдоним Боряна Бърборана. Тя е завършила Художествената академия в София и е член на Съюза на българските художници. Съосновател и председател на „Арт студио НОМЕР ТРИ”, работилница за иновации в областта на модерното изкуство. Творческите ѝ търсения в рисунката и симбиозата между жанровете е в основата на поредицата за „Зайчето Храбър“. Благодарим на всички, които се включиха и направиха събитието толкова цветно и специално!

17.09.2026

„Наградата на София 1942–2025“ – историята оживява в снимки и документи

„Наградата на София 1942–2025“ – историята оживява в снимки и документиПо случай Деня на София, в Столична библиотека беше открита фотодокументалната изложба „Наградата на София 1942–2025“, която проследява историята на едно от най-значимите културни отличия на столицата.Сред фотографиите и документите оживяват личности, събития и моменти, оставили своя отпечатък върху културния живот на София. Изложбата е своеобразна среща с литературната памет на града – с неговите автори, културни събития и историята на едно от най-престижните литературни отличия.Откриването събра в Столична библиотека представители на Столична община, културни и научни институции, писатели, университетски преподаватели и обществени личности. Сред гостите бяха общинският съветник на СОС и член на ПК по образование, култура, наука и културно многообразие Веселин Калановски, кметът на район „Средец“ Трайчо Трайков, зам.-кметът Александър Петков и директорът на Дирекция „Култура“ към Столична община Дончо Христев.Сред присъстващите бяха и членовете на Обществения съвет на Столична библиотека – председателят на Държавна агенция „Архиви“ доц. Михаил Груев, доц. Елка Трайкова и проф. Алберт Бенбасат, както и писатели, университетски преподаватели и публични личности.Директорът на Столична библиотека д-р Марчела Борисова откри изложбата и използва случая да изкаже специална благодарност към зам.-кмета на район „Средец“ Александър Петков за подкрепата за предстоящото изграждането на външния асансьор на библиотеката – важна стъпка към още по-достъпна среда за читатели и посетители.С приветствия към гостите се обърнаха Трайчо Трайков, Александър Петков и Дончо Христев.Александър Мошев, служител на Столична библиотека, представи изложбата и разказа повече за документите и фотографиите, които ни връщат към важни страници от литературната и културната история на София.В навечерието на празника на София „Наградата на София 1942–2025“ ни среща с културната история на града и ни напомня за творците, чиито имена и постижения са част от неговата памет.Заповядайте в Столична библиотека, за да разгледате изложбата „Наградата на София 1942–2025“, която ще бъде експонирана до 26 септември.А по повод празника на нашия град ви пожелаваме да пазим и обичаме София – с нейната история, култура и дух, които продължават да се пишат и днес.Честит Ден на София!Празничен 17 септември на всички софиянци и приятели на столицата!

17.09.2026

Ден на отворените врати в сектор "Краезнание и Книжовно наследство“

В Деня на отворените врати по случай празника на София 17 септември в сектор "Краезнание. Книжовно наследство" посрещнахме гости и читатели на библиотеката, за да им разкажем повече за колекцията от книги, периодични издания и документи за София, които съхраняваме. Посетителите с голямо любопитство разглеждаха броевете на "Столичен общински вестник" и сп. "Сердика" от преди близо 100 години, които са отразявали ежедневието и развитието на града. А литературните колекции "Бележити българи" ги изненадаха с богатството си от книги и интересни артефакти, свързани с личностите на Константин Стоилов, Симеон Радев и Кирил Христов. Вдъхновени сме да очакваме още нови читатели на библиотеката, проявяващи интерес и любопитство към историята, книгите и знанието!

Виж всички новини

Нови издания

Последния пчелар

След повече от десет години, откакто светът е рухнал, Саша Севърн се завръща в родния си дом с една цел – да открие проучването, което баща й, Последния пчелар, е скрил, преди да бъде арестуван. Там Саша се сблъсква с група хора, заселили се в тихата идилична ферма. Макар първоначално да се чувства застрашена, групата скоро се превръща в нейно новооткрито семейство, като й предлага нещо, което й е липсвало, откакто баща й го няма – сигурност и надежда. Може би е време да забрави за заровените във фермата семейни тайни и да започне да мисли за бъдещето. Но точно когато започва да усяда в новия си живот, Саша вижда невъзможното. Тя зърва медоносна пчела, която се смята за вече изчезнала. Хората, които твърдят, че са забелязали пчели, са заглушавани и осмивани по причини, които Саша не може да разбере, макар да не може да се отърси от чувството, че тази невъзможна пчела е свързана с проучването на баща й. Борбата да разкрие истината може да разбие и без това крехката й сигурност, както и да заплаши живота на новите й приятели – а може и да спаси всички. „Последния пчелар“ е история за почитането на семейството, изследването на истината, противопоставяща се на силата, и за триумфа на надеждата пред лицето на отчаянието.

Весталка на операта

Книгата „Весталка на операта“ е художествен анализ на най-добрите роли на оперната дива Райна Кабаиванска. По повод юбилея на българската прима авторът създава тази книга. Искрен дар, трогателен и етичен жест на преклонение пред огромното дело на великата певица и знаменит педагог. Очевидно е, че от години се е подготвял, събирайки матерали, прослушвайки много записи, описвайки роли, изяви, включително и собствени впечатления, анализи и мнения. Много ценна е и подробната дискография, чудесна - идеята му за редовете, написани с искрена обич от нейни ученици, които прибавят ефектен щрих в книгата.

Нощната къща

Когато гласовете се обаждат, не отговаряй Кралят на скандинавското крими Ю Несбьо ни поднася първия си хорър роман, с който отново демонстрира неизчерпаемия си талант за поглъщащи истории, запомнящи се герои и шокиращи развръзки. „Нощната къща“ е неговата хипнотизираща, многопластова и непредвидима интерпретация на класическия хорър жанр. След трагичната смърт на родителите си, загинали при пожар, четиринайсетгодишният Ричард Ълавд отива да живее при леля си и чичо си в малкото забутано градче Балантайн. Момчето бързо си спечелва славата на аутсайдер и когато негов съученик на име Том потъва вдън земя, всички подозират, че за изчезването му е виновен именно Ричард. Никой не вярва на сякаш взетата от филм на ужасите история как слушалката в телефонна кабина накрай града е засмукала Том. Никой освен чаровната му съученичка Карън. Тя го насърчава да проследи уликите, по които полицията отказва да работи. Номерът, набран от Том в телефонната кабина, отвежда Ричард до изоставена къща вдън гората. Зад прозореца се мярва страховито лице. И в ухото на Ричард зашепва злокобен глас… Тя ще изгори. Жената, която обичаш, ще изгори. И ти си безсилен да го предотвратиш. Когато още един негов съученик изчезва, Ричард трябва да намери начин да докаже невинността си и да запази здравия си разум, докато се бори с гибелната тъмна магия, овладяла Балантайн. От друга страна, Ричард може би не е най-надеждният разказвач на собствената си история… „Несбьо не губи време – ужасът започва мигновено. И оттам насетне не спира да се обажда…“ – Джош Малерман, автор на „Кутия за птици“

Талантливият мистър Рипли

Том Рипли, болезнено амбициозен млад човек, пренебрегван от околните, се озовава в трескавия свят на Манхатън. Тук той среща заможен индустриалец, който го наема да върне сина му, плейбоя Дики Грийнлийф, отдал се на безцелен живот в Италия. Много скоро безгрижното съществуване на Дики дотолкова пленява Том, че се превръща в обсесия - до степен, че пожелава да заеме мястото му... Балансирайки брилянтно между героичното и демоничното, Патриша Хайсмит създава образа на ловкия измамник и социопат Том Рипли - герой на още четири последвали романа. Превърнал се в класика, Талантливият мистър Рипли вдъхновява Антъни Мингела да заснеме едноименния филм с Мат Деймън и Гуинет Полтроу в главните роли. "Патриша Хайсмит създава един собствен свят - свят клаустрофобичен и ирационален, дверите на който прекрачваме всеки път с чувството, че сме лично заплашени и уязвими."Греъм Грийн "Най-зловещата и странно притегателна поредица в жанра на криминалния роман, появявала се някога."Марк Харис, Entertainment Weekly "Патриша Хайсмит ни кара да преоценим границата между разум и лудост, нормално и анормално, като ни изкушава да споделяме коварните замисли на героя ?."Мичико Какутани, New York Times "Том Рипли е един от най-интересните герои в световната литература."Антъни Мингела

Екстазис

„Обичам книги, написани с усет към езика. Книги, които те примамват с тънкия опиум на разказването, където няма случайна дума и всеки ред отключва нови врати и сетива. В точката, от която говори невидимият разказвач – събирач на последни дихания, се срещат смърт и любов, меланхолия и ирония, страх и утешение. И една увличаща лична история сред чуждите истории за край. Отдавна не бях чел така изящно написана книга като „Екстазис“ на Радослав Бимбалов.“Георги Господинов „Потънете в „Екстазис“. Обещавам - ще се почувствате добре. Даже отлично ще се почувствате. Толкова отлично, че – сигурен съм - ще се тюхкате защо е свършило това романно екстази. И тогава – вече пристрастени, може да се върнете и да го прочетете отново.“Митко Новков Очите ти са пускали сълзи, рисувал си мустаци с химически молив, парил си устни в гореща супа, падал си от череша, ял си шамари, пукал си балон, духал си глухарче, губил си разсъдък, редял си възбудени думи, засмуквал си чужд език. Имаш доказателства, че те е имало. Аз нямам. Казвам се Михаил. Работя за този, който е създал всичко. Събирам последните дихания на умиращи хора. Разбрах защо са му. И ще ви кажа. Михаил е вляво, на място, където няма спомени, чувства и имена. Задачата му е да събира и съхранява последния дъх на умиращите хора. Но понякога дори вляво се случва нещо, което променя правилата завинаги. Кое е това, което може да победи смъртта и да обърка дори създателя?

Градинарят и смъртта

Баща ми беше градинар. Сега е градина.Историята на един баща, един син и едно последно разсъмванe – милостива и безмилостна едновременно. „Тази книга няма лесен жанр – пише Георги Господинов, – тя трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман – има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада – баща ми. Сега миналото се пропуква тихо и започва да се срутва върху мен с всичките си следобеди. Не книга за смъртта, а за живота, който чезне. Има разлика.“ Четири години след „Времеубежище“ Георги Господинов представя „Градинарят и смъртта“ – първата си книга след Международната награда „Букър“ (2023).

Виж всички