Столична библиотека

Образовани дигитални граждани в библиотеките

Вижте още

Дигиталната тийн лаборатория на Столична библиотека провежда курсове

Вижте още

Програма на Детски център на Столична библиотека за месец февруари 2024 г.

Вижте още

Към каталога на библиотеката

Е-услуги

Е-резервиране на книги

Събития

Столична библиотека и фондация „Глобални библиотеки – България“ представят инициативата „Образовани дигитални граждани в библиотеките“

На 28 март (петък) от 11:00 ч. Столична библиотека и фондация „Глобални библиотеки – България“ организират представяне с фокус – ролята на библиотеките в изпълнението на Стратегията за цифрова трансформация на България (2020 – 2030). Участие в събитието ще вземат представители на ключови за изпълнението на стратегията министерствата, както и на Столична община. Събитието е част от Европейската кампания за цифрово включване All Digital Weeks 2025, която се провежда между 17 март и 4 април в България и още 21 страни в Европа. Фондация „Глобални библиотеки – България“ за поредна година е координатор на събитията в страната ни, като насърчава активната роля на библиотеките като центрове за дигиталната трансформация. 52 събития, организирани от регионални, общински и читалищни библиотеки в 22 населени места в страната, са планирани под формата на презентации, семинари, демонстрации и работилници. Насочени са както към деца от предучилищна до гимназиална възраст, така и до пенсионери, а също и за широк кръг потребители.Темите са свързани с киберсигурност и безопасен интернет, дезинформация и медийна грамотност, СТЕМ игри и програмиране за деца.Мото на кампанията през 2025 г. е „Образовани дигитални граждани“ и се провежда в съответствие с целите на Европейската година на образованието за цифрово гражданство 2025 г. – инициатива на Съвета на Европа. Защо е важна кампанията All Digital Weeks за България?В общ план кампанията цели да повиши информираността за значението на дигиталните умения за личностно и професионално развитие. Според оценката на Europass 90% от работните места изискват основно ниво на цифрови умения, а 44% от европейците все още нямат такива, което изисква усилия в посока на преодоляване на цифровото разделение.Предизвикателствата по отношение на цифровизацията в България засягат над 2/3 от населението в страната, което е без базови цифрови умения. Делът на хората с цифрови умения над основните у нас също е по-нисък от средния за ЕС, като това се отнася и за дела на специалистите в областта на ИКТ от работната сила. Въпреки положените в последно време по-големи усилия страната остава значително под средната стойност за ЕС от 45,7% с резултат от 32,6% – според данните, посочени в последния доклад от 2022 г. от Европейската комисия за индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI). Повече информация за събитията и кампанията може да откриете в сайта и социалните канали на ФГББ: https://glbulgaria.net/.

ЦРЧР и Столична библиотека събират 20 от най-популярните съвременни български писатели и поети за отбелязване на Деня на европейските автори

Литературна викторина с награди ще тества общите познания на участниците за литературата Центърът за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР), Столична библиотека и ПЕН център – България организират дискусия в Деня на европейските автори със слогана „Европейската литература – мост между културите“ и литературна викторина с награди – книги от български автори с автографи. Дискусията ще се проведе на 31 март 2025 г. в Американския център на Столична библиотека от 10:00 часа. Ще участват 20 от най-популярните съвременни български автори, сред които Георги Господинов, Захари Карабашлиев, Владимир Зарев, Теодора Димова, Георги Бърдаров, Виктория Бешлийска, Здравка Евтимова, Амелия Личева, Мирела Иванова, Кирил Топалов, Анжела Димчева, Пламен Дойнов, Тодор Тодоров, Тони Николов, Митко Новков, Кристин Димитрова, Аксиния Михайлова, Цанко Лалев, Йордан Евтимов. На официалното откриване се очаква да присъстват министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, министърът на културата Мариан Бачев, министърът на младежта и спорта Иван Пешев и Мария Габриел – еврокомисар в периода 2017 – 2023 г. и създател на общоевропейската инициатива Ден на европейските автори.След дискусията ще се проведе и литературна викторина на пл. „Славейков“ с въпроси, посветени на литературата, а наградата за верен отговор е книга с автограф от известни български писатели – участници в дискусията.За участие в дискусията е необходима предварителна регистрация до 26 март 2025 г. на следния линк: https://www.surveymonkey.com/r/KN9FFH9. * Денят на европейските автори е инициатива, целяща да засили интереса към четенето, разпространението на литература и конкурентоспособността на издателския сектор. Друга нейна цел е да популяризира богатството и разнообразието на европейската литература, давайки в същото време възможност да се подчертае значението на всички европейски програми и културни инициативи за насърчаване на четенето. Първото издание се проведе на 27 март 2023 г. с над 1000 четения в училищата в страната и конференция в София. На второто издание на Деня на европейските автори, проведено на 25 март 2024 г., броят на събитията се удвои, като обхвана вече всички 40 държави, участващи в програмата на ЕК „Творческа Европа“.

Международна изложба за сензорно изкуство в Столична библиотека

Международна изложба за сензорно изкуство в Столична библиотека На 27 и 28 март 2025 г. Столична библиотека ще бъде домакин на Международната изложба за сензорно изкуство, част от проекта „SENSES: Сензорното изкуство като инструмент за овластяване на млади хора със сензорни увреждания“, съфинансиран от Европейския съюз по програмата „Еразъм+“. Този проект има за цел да подкрепи млади хора със сензорни увреждания, като използва изкуството като средство за изразяване, социално включване и намаляване на стигмата. Международната изложба за сензорно изкуство ще бъде открита в зала „София“ в Столична библиотека на 27 март 2025 година от 18:00 ч. По време на събитието ще бъдат представени уникалните творби на млади хора със сензорни увреждания от България, Ирландия, Норвегия и Турция. Експозицията ще може да бъде разгледана само на 27 и 28 март т.г.Заповядайте да преживеем заедно изкуството отвъд границите на сетивата и възприятието!

Оля Стоянова – поет и разказвач на март в Столична библиотека

На 26 март 2025 г. от 18:30 ч. в Литературния клуб на Столична библиотека ще се срещнем с още един автор, който има разнообразни литературни превъплъщения. Освен в поезията и белетристиката, Оля Стоянова успешно се изявява и в драматургията и документалистиката, а също и като журналист. За изграждането на нейния многоизмерен литературен образ ще ни помогнат поетесата и писателка Кристин Димитрова, както и писателят и литературен критик Митко Новков. Оля Стоянова е родена в София, автор е на дванадесет книги. Два пъти е носител на наградата „Аскеер“ за съвременна драматургия – през 2014 г. за „Покана за вечеря“ и през 2018 г. за „Цветът на дълбоките води“. На сцена са също пиесите ѝ „Страх за опитомяване“ в Народния театър и „Три пълни обиколки около света“, за която през 2021 г. получава Голямата награда за драматургия на конкурса „Иван Радоев“ в Плевен. Оля Стоянова е автор също на сборника с пиеси „Малки ритуали за сбогуване“ и на сборника с документални истории „Смелостта да бъдеш родител“. Има още две документалните книги – „Пътеводител на дивите места“ и „Пътеводител на хубавите места“. Автор е на два сборника с разкази – „Висока облачност“ и „Какво сънуват вълците“, и един роман – „Лични географии“ (2005). За стихосбирката „Улица „Щастие“ е отличена с наградите „Николай Кънчев“ и „Иван Николов“ през 2013 г. Най-новата ѝ книга е стихосбирката „Как ни спасяват природните закони“ (2024). Оля Стоянова е доктор по журналистика, главен редактор е на програма „Христо Ботев“ на БНР и хоноруван преподавател в Софийския университет. Библиография: Поезия Фотографии, 2000, Проза, 2002, Пътна карта, 2003, Улица „Щастие“, 2013, Как ни спасяват природните закони, 2024 Проза Лични географии, роман, 2005, Какво сънуват вълците, разкази, 2011,Висока облачност, разкази, 2017 Драматургия Малки ритуали за сбогуване, пиеси, 2015 Документалистика Пътеводител на дивите места, 2011, Смелостта да бъдеш родител, 2021, Пътеводител на хубавите места, 2021 Снимка Живко Джаков

Виж всички събития

Новини

20.03.2025

Втора среща на читателски клуб „Чудесата на науката в библиотеката“

Втората среща на читателския клуб „Чудесата на науката в библиотеката“ премина при голям интерес. Темата „Мястото на жената в българската история“ беше представена увлекателно и изчерпателно от нашия лектор д-р Стефан Иванов. Бяха разгледани фигурите на шест български жени – Ирина Лакапина (съпруга на цар Петър I), Мария Палеологина Кантакузина (съпруга на двама български царе – Константин Тих Асен и Ивайло), Румяна войвода, Баба Тонка, Стилияна Параскевова и Царица Елеонора (съпруга на цар Фердинанд I).Водещ на събитието беше Светлозар Желев, който умело модерираше дискусията. Темата предизвика много въпроси от участниците, които активно се включиха и допринесоха за атмосферата, изпълнена с история, духовност и споделени знания.Очаквайте следващите събития на читателски клуб „Чудесата на науката в библиотеката“!

19.03.2025

Корейският кът към Столична библиотека празнува 10-годишнината си

На 17 март т.г. Корейският кът към Столична библиотека отбеляза 10 години от създаването си с изложбата „Хангъл: корейска печатна традиция. Методи, шрифтове, постижения“. Експозицията представя факти, свързани с първите корейски печатни образци и приносите на корейските протопечатари в световната история на книгата. Изложбата поставя акцент върху шрифтовете (дървени и метални), необходимостта от печатни книги на корейски език, типично методи за изливане на метални букви и печат, издателските инициативи на династия Чосон. Боряна Янкова от Корейския кът представи най-запомнящите се през 10-те години инициативи – конкурсите за есе по творби на корейски писатели, концерти на корейска традиционна музика, срещи с корейски автори, представяния на книги, творчески работилници по традиционни национални изкуства и др. Сред присъстващите бяха партньорите на Корейския кът през годините – представители на Посолството на Р Корея, студенти и преподаватели от катедра „Кореистика“ към СУ „Св. Климент Охридски“, много ученици, както и консулът на Посолството на Р Корея г-жа Канг Кьонг-а, директорът на Столична библиотека Юлия Цинзова, председателят на СБЖ Снежана Тодорова. Официалната част приключи с разиграване на томбола за 10 екземпляра от книгата „Корейското готварско изкуство“, след което гостите посетиха Корейския кът, за да видят филма „Papermaking and Printing Techniques“ и насладят на оригинални корейски сладки Изложбата „Хангъл: корейска печатна традиция.Методи, шрифтове, постижения“ може да бъде разгледана до 31 март в Мраморното фоайе на библиотеката.

18.03.2025

В Детския център стартира работилница за комикси „Триятели“

Виждате първите участници в най-новата инициатива на Детски отдел на Столична библиотека – работилница за комикси „Триятели“, ръководена от художника Христо Кърджилов. Най-добрите творби ще бъдат публикувани в книга след гласуване от компетентно жури.Можете да се запишете (на sbdeca@libsofia.bg) за следващите дати:29.03.25 г. (събота) от 12:00 ч. до 14:00 ч.05.04.25 г. (събота) от 12:00 ч. до 14:00 ч.12.04.25 г. (събота) от 12:00 ч. до 14:00 ч.17.05.25 г. (събота) от 12:00 ч. до 14:00 ч. Инициативата е по проект: Насърчаване на четенето и грамотността чрез обновяване на информационната среда в Столична библиотека. С финансовата подкрепа на МК по програма „Технологично обновление, технологично оборудване и насърчаване на четенето, медийна и информационна грамотност в обществените библиотеки“.

Виж всички новини

Нови издания

Последния пчелар

След повече от десет години, откакто светът е рухнал, Саша Севърн се завръща в родния си дом с една цел – да открие проучването, което баща й, Последния пчелар, е скрил, преди да бъде арестуван. Там Саша се сблъсква с група хора, заселили се в тихата идилична ферма. Макар първоначално да се чувства застрашена, групата скоро се превръща в нейно новооткрито семейство, като й предлага нещо, което й е липсвало, откакто баща й го няма – сигурност и надежда. Може би е време да забрави за заровените във фермата семейни тайни и да започне да мисли за бъдещето. Но точно когато започва да усяда в новия си живот, Саша вижда невъзможното. Тя зърва медоносна пчела, която се смята за вече изчезнала. Хората, които твърдят, че са забелязали пчели, са заглушавани и осмивани по причини, които Саша не може да разбере, макар да не може да се отърси от чувството, че тази невъзможна пчела е свързана с проучването на баща й. Борбата да разкрие истината може да разбие и без това крехката й сигурност, както и да заплаши живота на новите й приятели – а може и да спаси всички. „Последния пчелар“ е история за почитането на семейството, изследването на истината, противопоставяща се на силата, и за триумфа на надеждата пред лицето на отчаянието.

Весталка на операта

Книгата „Весталка на операта“ е художествен анализ на най-добрите роли на оперната дива Райна Кабаиванска. По повод юбилея на българската прима авторът създава тази книга. Искрен дар, трогателен и етичен жест на преклонение пред огромното дело на великата певица и знаменит педагог. Очевидно е, че от години се е подготвял, събирайки матерали, прослушвайки много записи, описвайки роли, изяви, включително и собствени впечатления, анализи и мнения. Много ценна е и подробната дискография, чудесна - идеята му за редовете, написани с искрена обич от нейни ученици, които прибавят ефектен щрих в книгата.

Нощната къща

Когато гласовете се обаждат, не отговаряй Кралят на скандинавското крими Ю Несбьо ни поднася първия си хорър роман, с който отново демонстрира неизчерпаемия си талант за поглъщащи истории, запомнящи се герои и шокиращи развръзки. „Нощната къща“ е неговата хипнотизираща, многопластова и непредвидима интерпретация на класическия хорър жанр. След трагичната смърт на родителите си, загинали при пожар, четиринайсетгодишният Ричард Ълавд отива да живее при леля си и чичо си в малкото забутано градче Балантайн. Момчето бързо си спечелва славата на аутсайдер и когато негов съученик на име Том потъва вдън земя, всички подозират, че за изчезването му е виновен именно Ричард. Никой не вярва на сякаш взетата от филм на ужасите история как слушалката в телефонна кабина накрай града е засмукала Том. Никой освен чаровната му съученичка Карън. Тя го насърчава да проследи уликите, по които полицията отказва да работи. Номерът, набран от Том в телефонната кабина, отвежда Ричард до изоставена къща вдън гората. Зад прозореца се мярва страховито лице. И в ухото на Ричард зашепва злокобен глас… Тя ще изгори. Жената, която обичаш, ще изгори. И ти си безсилен да го предотвратиш. Когато още един негов съученик изчезва, Ричард трябва да намери начин да докаже невинността си и да запази здравия си разум, докато се бори с гибелната тъмна магия, овладяла Балантайн. От друга страна, Ричард може би не е най-надеждният разказвач на собствената си история… „Несбьо не губи време – ужасът започва мигновено. И оттам насетне не спира да се обажда…“ – Джош Малерман, автор на „Кутия за птици“

Талантливият мистър Рипли

Том Рипли, болезнено амбициозен млад човек, пренебрегван от околните, се озовава в трескавия свят на Манхатън. Тук той среща заможен индустриалец, който го наема да върне сина му, плейбоя Дики Грийнлийф, отдал се на безцелен живот в Италия. Много скоро безгрижното съществуване на Дики дотолкова пленява Том, че се превръща в обсесия - до степен, че пожелава да заеме мястото му... Балансирайки брилянтно между героичното и демоничното, Патриша Хайсмит създава образа на ловкия измамник и социопат Том Рипли - герой на още четири последвали романа. Превърнал се в класика, Талантливият мистър Рипли вдъхновява Антъни Мингела да заснеме едноименния филм с Мат Деймън и Гуинет Полтроу в главните роли. "Патриша Хайсмит създава един собствен свят - свят клаустрофобичен и ирационален, дверите на който прекрачваме всеки път с чувството, че сме лично заплашени и уязвими."Греъм Грийн "Най-зловещата и странно притегателна поредица в жанра на криминалния роман, появявала се някога."Марк Харис, Entertainment Weekly "Патриша Хайсмит ни кара да преоценим границата между разум и лудост, нормално и анормално, като ни изкушава да споделяме коварните замисли на героя ?."Мичико Какутани, New York Times "Том Рипли е един от най-интересните герои в световната литература."Антъни Мингела

Екстазис

„Обичам книги, написани с усет към езика. Книги, които те примамват с тънкия опиум на разказването, където няма случайна дума и всеки ред отключва нови врати и сетива. В точката, от която говори невидимият разказвач – събирач на последни дихания, се срещат смърт и любов, меланхолия и ирония, страх и утешение. И една увличаща лична история сред чуждите истории за край. Отдавна не бях чел така изящно написана книга като „Екстазис“ на Радослав Бимбалов.“Георги Господинов „Потънете в „Екстазис“. Обещавам - ще се почувствате добре. Даже отлично ще се почувствате. Толкова отлично, че – сигурен съм - ще се тюхкате защо е свършило това романно екстази. И тогава – вече пристрастени, може да се върнете и да го прочетете отново.“Митко Новков Очите ти са пускали сълзи, рисувал си мустаци с химически молив, парил си устни в гореща супа, падал си от череша, ял си шамари, пукал си балон, духал си глухарче, губил си разсъдък, редял си възбудени думи, засмуквал си чужд език. Имаш доказателства, че те е имало. Аз нямам. Казвам се Михаил. Работя за този, който е създал всичко. Събирам последните дихания на умиращи хора. Разбрах защо са му. И ще ви кажа. Михаил е вляво, на място, където няма спомени, чувства и имена. Задачата му е да събира и съхранява последния дъх на умиращите хора. Но понякога дори вляво се случва нещо, което променя правилата завинаги. Кое е това, което може да победи смъртта и да обърка дори създателя?

Градинарят и смъртта

Баща ми беше градинар. Сега е градина.Историята на един баща, един син и едно последно разсъмванe – милостива и безмилостна едновременно. „Тази книга няма лесен жанр – пише Георги Господинов, – тя трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман – има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада – баща ми. Сега миналото се пропуква тихо и започва да се срутва върху мен с всичките си следобеди. Не книга за смъртта, а за живота, който чезне. Има разлика.“ Четири години след „Времеубежище“ Георги Господинов представя „Градинарят и смъртта“ – първата си книга след Международната награда „Букър“ (2023).

Виж всички